4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1052
София, 22.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 477/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 6 от 06.01.2012 год., по ч.т.д.№ 305/2011 год., с което е потвърдено определение № 4786/31.10.2011 год., по ч.гр.д.№ 1152/2011 год. на СРС за обезсилване на издадената от СРС заповед за изпълнение на парично задължение № 2306/10.06.2011 год., по ч.гр.д.№ 1152/2011 год. и за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, излагайки съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, предвид липсата на изрично установен от законодателя задължителен срок в който кредиторът да уведоми съда за предявяване на иска по чл.415, ал.1 ГПК, поради което иска отмяната му.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационен контрол, частният касатор се позовава на съществуващо противоречие със задължителната практиката на ВКС по приложението на чл.415, ал.2 ГПК.
Като израз на така визираното несъответствие са посочени определения на ВКС: № 483/05.10.2009 год., по ч.т.д.№ 444/2009 год. и № 572/ 30. 10. 2009 год., по ч.т.д.№ 619/2009 год..
Едновременно с основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК се поддържа и критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт,от категорията определения по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт на Силистренския районен съд за обезсилване на издадената по реда на чл.410 ГПК заповед № 2306 за изпълнение на парично задължение в общ размер на сумата 24 757.67 лв. от 01.06.2011 год., по ч.гр.д.№ 1152/ 2011 год. на същия съд и е прекратено производството по делото, въззивният съд е приел, че в указания от закона преклузивен едномесечен срок не са представени доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал.1 ГПК от страна на кредитора.
Следователно, независимо, че частният касатор не е формулирал ясно конкретен правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то доуточнен от съдържанието на частната касационна жалба, същият, имащ процесуалноправен характер, се свежда до срока в който заявителят следва да представи доказателства, че е предявил иска по чл. 415, ал.1 ГПК, във вр. с приложението на чл.415, ал.2 ГПК.
Този въпрос несъмнено, релевантен за крайния изход на делото и попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Според последната, вкл.обективирана и в служебно известните на настоящия съдебен състав определения на ВКС: № 88 от 01.02.2012 год., по ч.т.д.№ 903/2011 год.; № 123 от 27.01.2010 год., по ч.т.д.№ 736/ 2009 год. на І-во т.о. на ВКС и № 133/29.01.2010 год., по ч.гр.д.№ 41/ 2010 год. на І-во г.о., представянето на доказателства по см. на чл.415, ал.2 ГПК предпоставя не само предявяване на иска по чл.415, ал.1 ГПК в рамките на въведения преклузивен срок, чрез изпращане и постъпване в регистратурата на съответния съд на исковата молба на заявителя, но и уведомяване на съда в заповедното производство, издал оспорената от длъжника заповед за изпълнение, че е налице съдебно заявена от кредитора установителна искова претенция.
Следователно доколкото представянето на тези доказателства по см. на чл.415, ал.2 ГПК не се явява създадена от законодателя правна възможност за осъществяване на самостоятелно правно действие, за което страната да се нуждае от предоставяне на нов допълнителен срок, то същата е длъжна да установи пред съда в заповедното производство, че е предявила иск по чл.415, ал.1 ГПК именно в рамките на въведения едномесечен преклузивен срок.
Обстоятелството, че при постановяване на обжалвания съдебен акт СОС е съобразил цитираната по- горе практика на ВКС, изключва да е налице твърдяното от частния жалбоподател противоречие, обуславящо приложението на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до цитираната в частната жалба практика на ВКС, то освен, че същата не е приложена, което е задължение на жалбоподателя и само на това основание не следва да бъде обсъждана, съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то дори и да се приеме за служебно известна на настоящия съдебен състав, не е в подкрепа на поддържаната в частната касационна жалба теза за съществуващо противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
С определение № 483/05.10.2009 год., по ч.т.д.№ 444/2009 год. съставът на І-во т.о. на ВКС е приел, че езиковото, логическо и систематично тълкуване на разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК налага на първо място извод, че доказателствата за предявяване на иска заявителят трябва да представи на съда, издал заповедта за изпълнение и на второ, че съдът не е задължен служебно да установи дали искът относно вземането е бил предявен и дали е в едномесечния срок, считано от съобщението до заявителя, тъй като се касае до различни производства по ГПК, подчинени на различни процесуални правила, което разбиране е в пълно съгласие с възприетото от СОС в обжалвания съдебен акт разрешение относно приложението на чл.415, ал.2 ГПК.
Определение № 572/30.10.2009 год., по ч.т.д.№ 619/2009 год. на І-во т.о. на ВКС е изолирано в практиката на ВКС и като свързано конкретно с необсъждане от страна на въззивния съд на представените от заявителя във въззивното производство доказателства за предявяване на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК, т.е. не касае разрешения с обжалваното определение правен въпрос, се явява неотносимо към критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК..
Неоснователно е и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Соченото основание е не само бланкетно въведено, което не съответства на разясненията в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС за необходимата му аргументация, за да подлежи на обсъждане в производството по селектиране на частната касационна жалба, но самото наличието на създадена трайна съдебна практика на ВКС по поставения от частния касатор процесуалноправен въпрос, въобще изключва приложимостта му.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 6 от 06.01.2012 год., по ч.т.д.№ 305/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: