4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1052
София, 28.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1182/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. С. С. ЕГН [ЕГН] чрез адвокат Н. П. против въззивно решение на П. окръжен съд, VІ-ти гр. с-в № 802/9.06.2010 г. по гр. д. № 1193/2010 г.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от И. С. С. против ТД на Н.-П. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване наложеното му дисциплинарно уволнение със заповед № УЧР-031/10.11.2008 г. и заповед № УЧР-032/10.11.2008 г. за незаконно и отмяната му, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Г. инспектор по приходите” в Дирекция „Контрол”, отдел „С. и координация” при ТД на Н.-П. и за осъждане на ответника ТД на Н.-П. да му заплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 27.11.2008 г.-21.04.2009 г. в размер на сумата 1 799.76 лв. със законна лихва.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове с присъждане на разноски за всички инстанции. Счита, че решението е неправилно, поради противоречие с процесуалния и материален закон-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие със съдебната практика /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ и че произнасянето по повдигнатите въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Посочени са следните въпроси: нормата на чл. 177 ЗДДС задължителна ли е за органите по приходите или те разполагат с оперативна самостоятелност при прилагането й; относно приложението на чл. 17, ал. 4 ДОПК, според която разпоредба указанията за единното прилагане на законодателството относно данъците и задължителните осигурителни вноски са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители и се публикуват; доколко данъчните служители имат право на оперативна преценка за всеки конкретен случай и най-вече при наложени обезпечения; как следва да се разбира наличието на система при извършването на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 190, т. 3 КТ и в кои случаи може да се прилага този текст от работодателя. Поддържа, че решението е в противоречие с влезли в сила решения по абсолютно еднакви случаи, уволнени дисциплинарно с една и съща заповед. В тази връзка са представени копия от влязло в сила решение на П., 11-ти гр. с-в по гр. д. № 32/2009 г., с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са уважени и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с опр. № 397/8.04.2010 г. по гр. д. № 72/2010 г., ВКС, ІV г. о. и влязло в сила решение на П., ХV-ти гр. с-в № 1419/1.06.2009 г. по гр. д. № 30/2009 г., с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са отхвърлени и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с определение № 279/9.03.2010 г. по гр. д. № 1750/2009 г., ВКС, ІV г. о.
За ответника по касация ТД на Н.-П. жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от юрисконсулт М. Б..
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето г. о. констатира следното:
С обжалваното решение са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ против заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 и 7 и чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ. Въззивният съд е приел, че посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения са извършени от жалбоподателя, а именно: неосъществяване на необходим контрол, невъзлагане и непрепоръчване на необходими проверки, с което са нарушени изисквания на длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност-нарушение по чл. 187, т. 3 КТ; нарушение по чл. 187, т. 7 КТ-неизпълнение на законни нареждания на работодателя-по делото са приложени Процедури, утвърдени от изпълнителния директор на Н. с регламент как трябва да се действа при определени хипотези; нарушение по чл. 187, т. 10 КТ-неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, правилници за вътрешния трудов ред, КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение /чл. 3 ДОПК/-поради невъзложени проверки и неосъществен пълен контрол не са събрани всички относими към случая доказателства. Съдът е приел квалификация за системност на извършените нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – неосъществен контрол по отношение на отделни повече от три на брой актове за прихващане и възстановяване/А./, касаещи различни периоди, но констатирани едновременно.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
По посочените в изложението въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата в страната.
Поставеният с изложението правен въпрос е свързан с приложението на чл. 177 ЗДДС /дали нормата е задължителна за органите по приходите или те разполагат с оперативна самостоятелност при прилагането й/, която разпоредба правилно е приложена от въззивния съд. При очевидно наличие на предпоставки за търсене на отговорност в изпълнение на задължения по длъжностна характеристика в аспект на задължения по чл. 177 ЗДДС жалбоподателят не е предприел действия за реализиране на тази отговорност. Извършеното нарушение не е оспорено от жалбоподателя, като е дадено обяснение, че вземанията са обезпечени и че ръководителите на Н. не са насърчавали своите служители да прилагат в работата си регламента на чл. 177 ЗДДС. Пред въззивния съд при първото разглеждане на делото са приложени три решения на директор на Дирекция „О.” при ЦУ на Н., а при второто разглеждане-невлязло в сила решение на П. административен съд по жалба от [фирма],[населено място], с което е отхвърлена жалба против ревизионен акт № 801614/9.03.2009 г. на ТД на Н.-П., издаден от Л. Н. С.-главен инспектор по приходите, потвърден с Р. № 334/22.05.2009 г. на директор Дирекция „О.”-П. при ЦУ на Н., с който на [фирма],[населено място] на основание чл. 177 ЗДДС е вменено задължение за данък добавена стойност в размер общо на 2 811 171.60 лв. Макар и да следват по време момента на налагане на дисциплинарното уволнение на ищеца тези решения касаят именно сделките и субектите-предмет на контролираните от жалбоподателя актове. Ревизията на тези субекти е показала невнесен ефективно дължим данък от [фирма], [фирма] и [фирма] за данъчен период 1.02.-30.05.2008 г., за който период се отнасят контролираните от жалбоподателя А.. Въз основа на съответни експертизи е установено, че покупката на медицинско оборудване и недвижими имоти е извършена на цени, значително отличаващи се от пазарните.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 4 ДОПК /ред, ДВ, бр. 105/2005 г./ е неотносима към решаващите изводи на съда по предмета на спора.
Понятието „системност” по смисъла на чл. 190, т. 3 КТ е изяснено в трайно установена съдебна практика на ВКС, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд.
Ето защо не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ-ти граждански състав № 802/9.06.2010 г. по гр. д. № 1193/2010 г. по касационна жалба от И. С. С. чрез адвокат Н. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: