4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1052
гр. София, 29.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 690 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. З. срещу определение № 1348/02.06.2011г. по гр. дело № 826/2011г. на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 4643/2011г. на Бургаски районен съд в частта на установяване неистинността на 75 бр. фактури, издадени от [фирма], [населено място].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона и необоснованост. Релевира доводи за неправилност на извода на съда, че се касае за наличие на преюдициален спор, тъй като образуваните дела са идентични – и двете дела са между същите страни, на същото основание и за същото искане, а крайният резултат по което и да е от тях ще създаде сила на пресъдено нещо и спрямо спора по другото дело, защото се касае до един и същ иск. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът М. К. С. от [населено място] оспорва частната жалба и прави възражение за липса на хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като предметът на двете дела не е идентичен, поради което моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Бургаски окръжен съд е спрял производството по делото, образувано по въззивна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 168/28.02.2011г. по гр. дело № 5624/2010г. на Бургаски районен съд, трети граждански състав до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 4643/2011г. на Бургаски районен съд в частта на установяване неистинността на 75 бр. фактури, издадени от [фирма], [населено място]. Въззивният съд е приел, че доколкото предмет на делото пред него е вземане на [фирма], [населено място] против М. К. С., основано на фактурите, чиято истинност се установява по гр. дело № 4643/2011г. на Бургаски районен съд, решението по това дело е от значение за правилното решаване на спора по иска пред въззивната инстанция.
Доводът на частния жалбоподател за идентичност на образуваните дела, поради това, че двете дела са между същите страни, на същото основание, за същото искане и крайният резултат по което и да е от тях ще създаде сила на пресъдено нещо и спрямо спора по другото дело, защото се касае до един и същ иск, е неоснователен.
В настоящия случай предмет на спора по спряното производство е предявен от [фирма], [населено място] против М. К. С. иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1837/05.05.2010г. по ч. гр. дело № 3264/2010г. на Бургаски районен съд, а именно сумата общо в размер 873,25 лв. – неплатени суми за ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода в периода от 21.03.2006г. до 19.03.2010г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 05.05.2010г. до окончателното й плащане. Основанията за дължимост на сумите се основават на твърдения, че ответницата е потребител на ВиК услуги, титуляр на определена партида за конкретен обект, както и неплащане на задълженията в 30-дневен срок от датата на фактурирането им за всеки от месеците, предвидени в Общите условия на ищцовото дружество, за установяване на които твърдения с исковата молба са представени 75 бр. фактури под опис.
Видно от представеното пред въззивната инстанция съдебно удостоверение № 4643/2011г. от 01.06.2011г., издадено от Бургаски районен съд, пред същия съд е висящо гр. дело № 4643/2011г., образувано по искова молба от М. К. С. срещу [фирма], [населено място] за признаване за установено, че подробно описани 75 бр. фактури са неистински документи, карнет /първи и втори екземпляри/, отнасящ се до определен абонат, е неистински документ и признаване за установено по отношение на М. К. С., че не съществува право на вземане в полза на [фирма], [населено място] в размер 1 831,75 лв. За настоящото производство от значение е установителният иск за неистинност на процесните 75 бр. фактури, тъй като производството във въззивната инстанция е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт само по отношение на този иск.
Независимо от идентичността на страните по двете дела, предметът на спора е различен – по предявения от [фирма], [населено място] срещу М. К. С. установителен иск по чл. 422 ГПК ще се установява дължимостта на претендираната сума, а по предявения от М. К. С. срещу [фирма], [населено място] установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК – истиността на процесните 75 бр. фактури.
За да бъде спряно производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство по иск с преюдициално значение. Поради това, че издадените от частния жалбоподател 75 бр. фактури са представени като доказателства по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, изходът на спора по висящото пред Бургаски районен съд гр. дело № 4643/2011г. е от значение за правилното изясняване на фактическата обстановка по гр. дело № 826/2011г. на Бургаски окръжен съд и следователно за правилното разрешаване на спора и от правна страна. От изложеното следва, че е налице хипотезата на императивната процесуална норма на чл. 228, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което обжалваното определение за спиране на производството на това основание се явява законосъобразно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1348/02.06.2011г. по гр. дело № 826/2011г. на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.