О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1052
София,18.11.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 979 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Н. Ш., Н. Б. С.-С.,И. Б. С.,Н. Л. С. и В. Л. С. срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 08.04.2011г. по гр.д.№85/2011г.,с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено в частта,с която е прекратено производството по делото по иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване право на собственост върху недвижим имот,в частта,с която е отхвърлен иск за отмяна на акт за общинска собственост и в тази част производството по делото е прекратено,а в частта,с която е отхвърлен предявеният от касаторите срещу [фирма] иск за предаване владението на дворно място,съставляващо част от УПИ * в кв.* по плана на [населено място], [община] от 1978г.,както и част от УПИ * от ЧИЗРП,утвърден със заповед №915/26.09.2007г. на кмета на [община] с площ 1679кв.м.,съставляваща реална част от УПИ * по плана на [населено място],индивидуализиран по кадастралната карта на селото като имот с идентификатор * и графично индивидуализиран с приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. К. комбинирана скица решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса завършена ли е реституцията на земеделски имот,ако към решението на ПК не е приложена скица в хипотеза,при която към момента на издаване на решението разпоредбата на чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ не съдържа изискване за прилагане на скица,както и по въпроса може ли приложената към СТЕ комбинирана скица да замести неприложената към решението на ПК с оглед индивидуализацията на имота.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че с постановяването на представеното по делото решение №5166/06.10.1993г. и решение №9287/01.12.1994г. на ПК-Т. процедурата по възстановяване на собствеността на наследниците на Н. Ш. не е приключила, тъй като посочените в решението стари реални граници на място не съществуват,а към решението не са приложени скици,заверени от ПК или от техническата служба на общината,съгласно изискванията на чл.14,ал.1, т.1 ЗСПЗЗ. Прието е,че след като са [населено място] има изработена кадастрална карта,то имотът следва да бъде индивидуализиран с граници, съседи и площ както и с кадастрален номер,а след като такава скица липсва,задължителната процедура по възстановяване на собствеността съгласно ЗСПЗЗ не е завършена и правото на собственост върху реално възстановени имоти не е възникнало.
Прието е,че срещу [фирма] е предявен само ревандикационен иск,поради което в частта,с която е прието,че срещу дружеството е предявен и установителен иск за собственост решението на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
По отношение на искането за отмяна на актове за общинска собственост е прието,че отмяната в гражданския процес е недопустима-същите могат да бъдат отменени само в административния процес.
В подкрепа на поддържаната теза,че възприетото от въззивния съд становище противоречи на практиката на ВКС по поставения въпрос касаторът сочи решение №484/15.07.2010г. на І ГО на ВКС,постановено по гр.д.№1005/2009г. по реда на чл.290-293 ГПК. В това решение обаче въпросът,за чието разрешаване е било допуснато касационно обжалване е съвършено различен,т.е. по реда на чл.290 ГПК ВКС е дал отговор на въпроса могла ли е да изтече придобивна давност в полза на “купувача” по предварителен договор преди и по време на действието на ЗСГ и дали одържавяването на имотите по чл.12 ЗСГ е ставало по силата на закона или е следвало да има отчуждително производство. Само по тези въпроси изразеното от І ГО на ВКС становище представлява съдебна практика, която е задължителна за съдилищата. Действително в решение №484/15.07.2010г. е изразено и становище,че дори да не е приложена скица към решението на ПК,постановено при първоначалната редакция на чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ,то имотът следва да се приеме за напълно индивидуализиран с изготвения към момента на издаване на решението на ПК кадастрален план. Така изразеното становище обаче,както вече беше отбелязано,не представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС,тъй като не е свързано с въпроса,по който е било допуснато касационно обжалване по гр.д.№1005/2009г. на І ГО на ВКС. Освен това не е налице и идентичност на разглежданите хипотези,тъй като в кадастралния план на [населено място] към 1994г. имотът не е бил нанесен като самостоятелен и следователно не е бил индивидуализиран посредством кадастралния план,което според практиката на ВКС е достатъчно за индивидуализацията на имота към момента на възстановяване на собствеността.
Поставеният въпрос за възможността имотът да бъде индивидуализиран посредством комбинирана скица,изготвена от вещо лице не може да се приеме,че обуславя крайния изход на спора,тъй като последващата индивидуализация на имота не представлява елемент от производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
Поставените от касаторите въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,нито сочат на необходимост от тълкуване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,поради което според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 08.04.2011г. по гр.д.№85/2011г. по описа на Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Н. Ш.,Н. Б. С.-С.,И. Б. С.,Н. Л. С. и В. Л. С. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на [фирма] сумата 1000лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: