O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1052
София, 19.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 993 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3456/20.06.2009 година заявена от П. В. Ф. и С. В. Ф.- Д. , чрез процесуалния представител адв. Л срещу въззивно Решение Nо 308 от 20.05.2009 год. по гр.възз.д. Nо 791/2008 година на Плевенския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставено в сила Решение Nо 75 по гр.д. Nо 3428/2007 година на Плевенския районен съд по допускане делбата на земеделските земи в гр. П., останали в наследство от Н. Б. и възстановени по реда на ЗСПЗЗ, между страните по делото.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и незачитане на завещанията на наследодателя , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с довода , че въпросът за зачитане на нотариални завещания на наследодателя при делба на наследствените имоти , направени преди внасяне на земите в ТКЗС от наследодателя в пола на някой от наследниците, след като по делото не е поискано възстановяване на запазената част от останалите наследници по закон по реда на чл. 30 ал.1 ЗН, е разрешен обратно на решение Nо 6 от 13.03.2006 година по гр.д. Nо 630/2005 година на ВКС-I отд.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на П. В. Ф. ,енка П. Ф. и С. В. Ф.- Д. , е оставил в сила решението на първата инстанция , В ЧАСТТА по допускане на делбата на земеделските земи в гр. П. между всички съделители , възстановени по ЗСПЗЗ на името на общия наследодател , след като е прието, че правата по нотариалните завещания на наследодателя НNо 55 от 11.04.1953 година в полза на В. Б. на нива от 8 дка в м.”С” и завещанието от 13.04.1938 година в полза на сина му В. Б. на нива от 22.5 дка в м.”П” , землището на с. П., не могат да бъдат зачетени в делбата , а е следвало да се претендират в производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Цитираното решение на състав на ВКС е разгледан въпроса за допустимостта и основанията да се разгледа конститутивния иск по чл. 30 ал.1 ЗН в рамките на първата фаза на делбения процес. Въпросите дали може да бъде зачетено едно завещание, неговата характеристика на завет или на универсално завещание в производство за делба,когато предмет както на завещанието, така и на делбата са отчасти едни и същи земеделски земи, реституирани по реда на ЗСПЗЗ, доколкото няма заявено искане по чл. 30 ал.1 ЗН, следва да се подчини на приложението на чл. 90 ЗН и това на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ/както е приел и решаващия съд/.
В контекста на приложимите правни норми, поставеният ОБЩ въпрос, без конкретизация с оглед на фактите, защо не се зачитат завещанията на общия наследодател, направени преди одържавяването на земеделските земи, в делбения процес на земеделските земи, след възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, след като няма заявен иск по чл. 30 ал.1 ЗН , няма еднозначен отговор и не може да бъде квалифициран като материално-правения въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, който е в противоречие , или е разрешен по различен начин от аналогичното разрешение с посочената задължителна или на отделни състави на съдилищата съдебна практика. Разрешението на съда по въроса дали да зачете правата по завещание или не би било обусловено от разрешаването на други проблеми като валидност на завещателни разпореждания, техния частен или универсален характер, индивидуализация на възстановената собственост и идентичност на имотите по завещанията и др. дори и да няма искане по чл. 30 ал.1 ЗН. Незачитане последиците на завещанието като едностранно формално волеизявление, с което едно физическо лице се разпорежда за след смъртта си с цялото свое имущество или с части ,или отделни вещи от него,поради установени за това основания в закона/ порок на волята, опорочена форма, друг процесуален ред на защита и др./ е съвършено различно от „ незачитането” на завещание в смисъл на намаляването му до размера на запазена част на наследник, упражнил правото си по чл. 30 ал.1 ЗН. Без конкретно посочване на обуславящи конкретни въпроси, общо формулираният въпрос не може да служи като проблем за съпоставка с посочената хипотеза на разгледан иск за възстановяване на запазена част.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба Nо вх. вх. Nо 3456/20.06.2009 година заявена от П. В. Ф. и С. В. Ф.- Д. , чрез процесуалния представител адв. Л срещу въззивно Решение Nо 308 от 20. 05. 2009 год. по гр.възз.д. Nо 791/2008 година на Плевенския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставено в сила Решение Nо 75 по гр.д. Nо 3428/2007 година на Плевенския районен съд по допускане делбата на земеделските земи в гр. П., останали в наследство от Н. Б. и възстановени по реда на ЗСПЗЗ, между страните по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :