ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1053
София,13.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести август, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 351 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГГЖ.
Постъпила е касационна жалба от М. А. Д., Нася М. С. и С. М. К., и трите от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК-Х., против въззивно решение № 625 от 30.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 881/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, ГО, I състав, с което е отменено решение № 37 от 08.06.2011 г. на Хасковския окръжен съд, 34 с-в, постановено по гр.д. № 63/2010 г. в осъдителните му части и са отхвърлени предявените от касаторите срещу Ю. С. Ч. и С. П. Ч., и двамата от [населено място], искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата 17 129 лв. – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в разходи за укрепване на разделителен зид и покривна конструкция на жилищна сграда-близнак, западна част, собственост на ищците, находяща се в [населено място], [улица], като първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД са отхвърлени над сумата от 17 129 лв. до 36 858 лв. Твърди се неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. ЗГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторките поддържат, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените въпроси са – достатъчно ли е само предписанието на административните органи за извършване на ремонтни работи за укрепване на жилището да обоснове основателността на иска по чл. 45 ЗЗД, или следва тези ремонтни работи да са извършени и да са направени разходи за тях, както и необходимо ли е, за да се приеме наличието на пряка причинна връзка между бъдещите вреди и поведението на ответниците, жилищната сграда, в която са настъпили вредите, да не бъде в лошо състояние. В подкрепа на твърденията си са представили съдебни решения, както следва: решение № 3315 от 17.11.1981 г. по гр. д. №2559/1981 г. на1 г. о. на ВС, решение № 1119 от 03.10.2008 г. по гр. д. № 4991/2007 г. на V г. о. на ВКС, решение № 7 от 15.02.2006 г. по в.гр. д. № 611/2005 г. на Великотърновския апелативен съд, за което липсват данни, че е влязло в сила, решение № 718 от 26.07.2010 г. по в.гр. д. № 2899/2009 г. на Софийски апелативен съд, решение от 13.02.2006 г. по в.гр. д. № 469/2005 г. на Великотърновския апелативен съд, за което липсват данни, че е влязло в сила,, решение № 499 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 647/2009 г. на IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение от 16.07.2004 г. по в.гр. д. № 4288/2002 г. на Софийски градски съд, за което липсват данни, че е влязло в сила.
Ответникът по касационната жалба Ю. С. Ч. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба С. П. Ч. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 45 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове, въззивният съд е приел, че по делото не са установени предпоставките, при условията на кумулативност, за уважаване на исковете за обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. Приел е, че по делото е установено наличието на противоправно поведение от страна на ответниците – същите са извършили ремонт на собствената си част от жилищната сграда-близнак, без да разполагат със съответните строителни разрешение и книжа. Не е доказано обаче от страна на ищците, чиято е доказателствената тежест, че в резултат на това противоправно поведение на ответниците в техния партримониум са настъпили твърдяните от тях вреди, изразяващи се в разходи за ремонт и оздравяване на собствената им част от процесната жилищна сграда, т.е. липсва причинна връзка между действията на ответниците, осъществили ремонт в собственото си жилище и необходимост от ремонт в жилището на ищците. В тази връзка следвайки константната практика на ВКС, съдът е приел, че на репарация подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в т.ч. и бъдещи такива, доколкото е сигурно тяхното настъпване, какъвто не е настоящият случай, тъй като ищците не са установили при условията на пълно и главно доказване, наличие на претендираните вреди, а що се отнася до бъдещи такива – неизбежността на настъпването им, сигурността, че ще се състоят, размера им, както и наличие на пряка причинна връзка с поведение на деликвента, отличаващо се с противоправност.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите не са формулирали правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и TP № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така както са поставени въпросите сочат на твърдение за необоснованост на въззивното решение, а тя не е самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК, а основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на проверка едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. Приетото от въззивния съд не е в противоречие както с представената съдебна практика на отделни състави на ВКС/ВС и въззивен състав, тъй като се касае до установена различна фактическа обстановка по отделните дела и съответно правни изводи за всеки конкретен случай, така и с постановено решение № 499/2010 г. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, в което на основание чл. 291 ГПК е даден отговор на въпроса за дължимостта на печалба и ДДС във връзка с обезщетяването на всички вреди от деликта като разноски по отстраняване на увредата, какъвто въпрос в настоящото производство не е поставен.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 625 от 30.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 881/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, ГО, I състав, по касационна жалба с вх. № 760 от 06.02.2012 г. на М. А. Д., Нася М. С. и С. М. К., и трите от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: