4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1053
С., 16.10.2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2805/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Г. А. Ч. чрез пълномощник адв. Л. К. П. адвокатска колегия против въззивно решение № 22 от 15.01.2014г. по в. гр. дело № 881/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 625 от 22.07.2013 г. по гр. дело № 5085/2012 г. на Пазарджишки районен съд и е прекратено производството по иска на Г. А. Ч. против Териториално поделение на Национален осигурителен институт [населено място] и [фирма] [населено място] за приемане за установено, че в периода от 10.12.1991г. до 09.12.1994г. ищецът е положил трудов стаж за пенсиониране от трета категория труд в размер на 36 месеца необходим за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 1-3 КСО.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – може ли съдът да констатира липсата на предпоставката по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (З.) без да бъде проведено производство по чл. 4, ал. 3 от цитирания закон и без да е проведено производство по чл. 129 ГПК като прекрати производството по предявения иск; допустимо ли е предявяване на установителния иск по чл. 3, ал. 2 З. срещу дружеството посредник по смисъла на Наредбата за българските граждани, които работят в други държави чрез посредничество на български фирми или организации, приета с ПМС № 39/24.04.1990г. (отм.). Жалбоподателят представя определение по гр. дело № 4764/2013г., трето г. о. на ВКС постановено по реда на чл. 288 ГПК. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Териториално поделение на Национален осигурителен институт [населено място] и [фирма] [населено място] не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 3 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложеното правен въпрос дали съдът може да прекрати производството по иска за установяване на трудов и осигурителен стаж по чл. 3, ал. 2 З., ако констатира липсата на удостоверение по чл. 5, ал. 1 от цитирания закона издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, че книжата, ведомостите за заплата и други са загубени или унищожени, без да остави исковата молба без движение и да даде срок на ищеца за представи удостоверението, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 З. е включен в предмета на спора, има отношение към решаващите мотиви на съда за прекратяване на производството по делото, но с обжалваното решение, не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика – определение на ВКС по гр. дело № 4764/2013г., с което е допуснато касационно обжалване. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК съдебно решение е прието, че искът по чл. 3, ал. 2 З. се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник, само срещу съответното териториално поделение на НОИ, като съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни. Прието е още, че при липса на твърдение за наличието на предпоставки по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 З. е налице непълнота на обстоятелствената част на исковата молба, която трябва да се отстрани по реда на чл. 129 ГПК.
С обжалваното решение съдът е изложил фактическите обстоятелства по предявения иск и заявеното в петитума спорно право, поставил е правна квалификация на предмета на спора, обсъдил е представените с исковата молба писмени доказателства изходящи от ответника, за който се твърди, че е работодател на ищеца, при което е приел, че по представения трудов договор на преселник, [фирма] не е работодател на ищеца и не може да се направи извод за вероятността на положен труд стаж при този ответник, както и че от представеното удостоверение не може да се направи извод, че разплащателните ведомости на [фирма] са загубени или унищожени.
Съдът не е имал основание да приеме, че исковата молба е нередовна, поради непълнота в обстоятелствената част, или поради това, че не е насочена против надлежните ответници. В този смисъл, обжалваното решение не влиза в противоречие с цитираната съдебна практика, с която е даден отговор на въпроса, следва ли ищецът да докаже правния си интерес от иска по чл. 3, ал. 2 З. чрез удостоверяването по чл. 5 от закона и при нередовност на исковата молба, поради липса на твърдения за наличието на предпоставки по чл. 5 З., какви са задълженията на съда.
Производството по иска е прекратено, тъй като представените от ищеца писмени доказателства не са установили предпоставката по чл. 5, ал. 1 З. за неговата допустимост, т. е. ищецът не е установил правния си интерес от иска чрез посоченото от закона доказателствено средство – удостоверение, че документите са загубени или унищожени. В този смисъл т. 8 от Постановление № 8/26.06.1963г. на ВС, която запазва действието си и след влизане в сила на З..
Въпросът относно допустимостта на иска по чл. 3, ал. 2 З. по отношение на дружеството посредник по Наредбата за българските граждани, които работят в други държави чрез посредничество на български фирми или организации не е обуславящ за изхода на делото, не засяга решаващите изводи на съда за недопустимост на иска и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 22 от 15.01.2014г. по в. гр. дело № 881/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ