3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
София, 22.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.10.2012 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 486 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. Ю. Б. – Р. от [населено място] против въззивното определение на Плевенския окръжен съд № 331 от 21.03.2012 год., по ч.гр.д.№ 183/2012 год., с което е потвърдено определението на ЧРС № 83 от 21.01.2012 год., по гр.д.№ 36/2012 год., за прекратяване на производството по делото пред същия съд и изпращането му за разглеждане на Плевенския окръжен съд, по правилото на чл.104, ал.1,т.4 ГПК.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, излагайки съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, предвид установителния характер на иска по чл.422 ГПК, което според изложеното, изключва оценяемостта му и обусловената от нея родова подсъдност на ПОС.
Ответната по частната касационна жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и, допускане на касационното обжалване и алтернативно по въведеното касационно основание.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт Плевенският окръжен съд е приел, че предвид цената на предявения от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ищец, срещу Г. Б. Г. установителен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумата 250 000 лв., определението на ЧРС, че делото е родово подсъдно на окръжен съд, като първа инстанция е процесуално законосъобразно.
Следователно обстоятелството, че в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният касатор е посочил, че „като е потвърдил изцяло определението на ЧРС, въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, обосновава правен извод, че в случая не е налице основната обща предпоставка за допускане на искания касационен контрол.
Съгласно задължителните за съдилищата в страната разяснения по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт се включва в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд .
Последният определя рамките, в които касационната инстанция следва да прецени дали са осъществени допълнителните критерии за факултативен достъп до касационен контрол, към които правилността на обжалвания въззивен съдебен акт е неотносима, поради което непосочването му, само по себе си изключва основателността на искането за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество.
Що се отнася до дължимата или не държавна такса при предявен установителен иск, то този въпрос, макар и да е важен,няма обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което не попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК.
Отделен остава въпросът, че в случая частният касатор въобще не е аргументирал визирания критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, което е самостоятелно основание да се откаже допускане на касационното обжалване на въззивното определение на ПОС – арг. от т.4 на ТР № 1819.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Плевенския окръжен съд № 331 от 21.03.2012 год., по ч.гр.д.№ 183/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: