О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
София, 21.11.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1007 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 20.05.2011г. по гр.д.№10616/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е възстановена на основание чл.30,ал.1 ЗН запазената част на Е. Б. К.-С. от наследството на Б. С. К. като е намалено с ? дарението от 02.12.2002г.,с което Б. С. К. е дарил на Р. Б. К. собствената си ? ид.част от недвижим имот, представляващ ателие с площ от 100кв.м.,находящо се на петия етаж в югозападната част от етажа в жилищна сграда,построена в УПИ *, кв.* по плана на [населено място],м.”Л.-ІІІ”, [улица] имотът е допуснат до делба между Е. Б. К.-С. с дял от 1/8 ид.част и Р. Б. К. с дял от 7/8 ид.части,а по отношение на Е. А. К. искът за делба е отхвърлен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че точното прилагане на закона следва да гарантира справедливостта на съдебните актове,които следва да бъдат мотивирани както правно,така и фактически. Излагат се съображения,че спазването на точното съдържание на нормите, както и точното цитиране на нормите не са и не следва да се приемат като формални изисквания,тъй като подобна точност се явява съществена предпоставка за правилността на съдебните актове. Поддържа се,че с грешно посочване на правни норми,дори когато смисълът на изявленията трудно буди съмнение,се създават реални предпоставки за създаване на заблуда у страните относно възникващите за тях процесуални права и задължения,като тези съображения са наведени във връзка с твърдение за неточно посочване от въззивния съд на разпоредбата,даваща основание за отлагане на делото в о.з. В този смисъл се поддържа,че е и едно от основните начала на ГПК,уредено в чл.5,а именно,че съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Е. Б. К.-С. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски при недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че процесният имот е придобит от наследодателя Б. К. и неговата съпруга Е. К. по давност,за което е съставен н.а.№*,том *,н.д.№*/2002г. На 02.12.2002г./н.а.№*,том*,н.д.№*/2002г./ Б. К. и Е. К. даряват имота на дъщеря си Р. Б. К..
Прието е,че така извършеното от наследодателя дарение на неговата ? ид.част от имота накърнява запазената част на дъщеря му Е. К. от наследството,тъй като надвишава неговата разполагаема част. Прието е,че искането за възстановяване на запазената част е направено от Е. К. своевременно,тъй като давността за погасяването на това имуществено право започва да тече от откриване на наследството.
С оглед извода за основателност на искането за възстановяване на запазената част от наследството са определени и делбените права на страните.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за значението,което би имал за правилното прилагане на закона и за развитието на правото конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в обжалваното решение. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси, свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика или от тълкуване на неясна или нова правна норма,както и с необходимостта от преодоляване на установена практика по причина настъпила промяна в обществените отношения,а не с оглед принципната необходимост от точно прилагане на правните норми. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение,нито принципната необходимост от излагане на съображения за начина,по който определена правна норма следва да бъде прилагана, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се излагат съображения,свързани с необходимостта от допускане на касационно обжалване с оглед установяване на точно и еднакво приложение на правните норми с цел гарантиране справедливостта на съдебния процес,а оттам и правилността на съдебния акт. Така изложените съображения имат декларативен характер,не съдържат изрично формулирани въпроси,по които въззивният съд да е изразил становище и които да имат значение за крайния изход на правния спор, което обаче, както вече беше отбелязано,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Обстоятелството, че въззивният съд е допуснал грешка при квалифицирането на извършено от него в открито съдебно заседание процесуално действие само по себе си не би могло да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване при липса на твърдение за нарушение на конкретно право на страната за участие в производството и при липса на мотивирани съображения,които да подведат това нарушение под някоя от предвидените в чл.280,ал.1 ГПК хипотези. И доколкото подобни съображения в подаденото от Р. К. изложение липсват,следва да се приеме,че същото не обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 20.05.2011г. по гр.д.№10616/2010г. по описа на Софийски градски съд по подадената от Р. Б. К. касационна жалба вх.№ 69561/25.07.2011г.
ОСЪЖДА Р. Б. К. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на Е. Б. К.-С. сумата 300лв./триста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: