О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
София, 10.08.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 130 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „С”А. , гр. С., чрез юриск. Марияна Д. , против решение от 26.03.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Г отд., с което е отменено решение от 23.02.2005 г. по гр.д. № 7647/2004 г. на СРС, 78 с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Д. С. срещу „С”А. искове за заплащане на сумата от 6 027 лв., на основание чл. 215 КТ и тези искове са уважени.
С изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и прилага решение на ВКС № 573 от 18.06.2008 г., постановено по гр.д. № 2833/2007 г. на ІІІ г.о., решение № 1* от 12.12.2006 г. по гр.д. № 3176/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1* от 23.01.2008 г. по гр.д. № 2499/2004 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 819 от 20.05.2005 г. по гр.д. № 358/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1* от 06.12.2005 г. по гр.д. № 1502/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1* от 12.12.2006 г. по гр.д. № 23/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1* от 25.07.2001 г. по гр.д. № 2351/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение от 23.05.2006 г. по гр.д. № 2069/2005 г. на Софийски апелативен съд, невлязло в сила, за които счита, че имат доказателствена сила по основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба П. Д. С., чрез пълномощника си адв. Н от АК- Б. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище на неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, за което е представена съдебна практика – решения на ВКС и САС към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос за приложимия нормативен акт, който регламентира и определя размера на командировъчните пари на международните шофьори, е от значение за изхода на делото. По този въпрос е налице и противоречива съдебна практика, съдържаща се в посочените по-горе съдебни решения.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 215 КТ на ищеца като шофьор на товарен автомобил в международно направление за извършените от него курсове в чужбина следва да му бъдат изплатени командировъчни средства, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/обн. ДВ, бр. 54/1987 г./, а не съобразно „Вътрешните правила за валутните командировки на шофьорите при извършване на международни превози” на „С”АД.
В част от посочените по-горе решения съдилищата са приели, че командировъчните пари следва да се изчисляват съобразно вътрешните правила на дружеството, в друга са приели, че тези средства се заплащат съобразно Наредбата от 1987 г., каквото е приел и въззивният съд в обжалваното решение, а в трета част са приели, че такива средства не се дължат, когато пътуването със и в превозното средство е мястото на работа на шофьорите и стюардесите, с оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 3, предл. 2 от КТ.
В случая е налице разpешен от въззивния съд материалноправен въпрос относно приложимия нормативен акт по спора, решаван противоречиво от съдилищата, който е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на което се позовава касаторът, а именно разрешен от въззивния съд правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.
При този изход на производството по чл. 288 ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС за касационното производство, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г., в размер на 120, 54 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 26.03.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Г въззивно отделение.
УКАЗВА на касатора „С”А. , гр. С. в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 120,54 лв., като бъде уведомен, че при неизпълнение на това указание, касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: