О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
София, 14.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 777 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 21.11.2008 година по гр.д. № 476/2008 година на Шуменски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, ЗЗД вр. с чл. 152, ЗЗД, предявени от К. В. У. и М. Д. У. против Р. А. Р. и Р. П. Р. , вчики от гр. Ш. за прогласяване нищожност на пълномощно с рег. № 2* от 27.03.2003 г., както и на сделка, съставляваща покупко-продажба от 27.03.2007г., обективирана в нот. акт № 10/2007 г. на нотариус с рег. № 24 на Нотариалната камара. В решението е прието, че на 23.03.2007 г. между ищците К и Д. И. Р. , съпругата на ответника Р. А. Р., е сключен договор за заем в размер на 2500 лева, която сума, ищците са получили в брой от ответника Р със задължение да я върнат в рамките на месец от сключване на договора, а като обезпечение на дадената в заем сума, в полза на заемодателя е била учредена договорна ипотека върху собствения на ищците имот: апартамент № 2 в сградата на ул. “. № 10а, комплекс “Т”, гр. Ш.. С пълномощно с нотариална заверка на подписите от 27.03.2007 г., Кольо В. У. и М. Д. У. упълномощили ответникът Р. А. Р. да извършва всички допустими от закона сделки със собствения им апартамент в гр. Ш., като определя условията по сделките за цена не по-малко от 2000 лева, която сума е отчетена при издаване на пълномощното, което влиза в сила след месец, считано от датата на издаването му, а разликата над 2000 лева се дължи на продавачите на имота. Заемът не е бил издължен от ищците в уговорения срок. На 14.06.2007 г., Р. А. Р., действайки като пълномощник на К. В. У. и М. Д. У. е продал апартамента им в гр. Ш. на своя близък Р. П. Р. срещу сумата 25087,20 лева, без да предаде на ищците съобразно уговорените в пълномощното условия получената от него разлика над сумата 2000 лева. Прието е, че пълномощното, дадено с цел да се гарантира връщането на получените в заем средства е нищожно на основание чл. 152 ЗЗД, каквато е и сключената въз основа на пълномощното разпоредителна сделка.
Касационна жалба против решението на Шуменски окръжен съд е постъпила от Р. А. Р.. Поддържа се, че по съществения за изхода на делото въпрос: налице ли е съглашение, с което е уговорен предварително начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана в решение № 606 по гр.д. № 23/2000 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 558 по гр.д. № 653/2002 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 1* по гр.д. № 3112/2007 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата – първоинстанционното решение е в противоречие с отменящото го въззивно решение, предмет на касационно обжалване, както и че поставения въпрос е от значение за точното приложение на чл. 152 ЗЗД и за развитието на правото.
Решението на Шуменски окръжен съд е обжалвано и от Р. П. Р. Поддържа се, че по въпросите, съществени за изхода на делото, а именно: следва ли приобретателят по обявената за нищожна сделка да участва в производството, предмет на което е валидността на пълномощното за сключването и; включва ли разпоредбата на чл. 152 ЗЗД предварително уговаряне между страните по сделката за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона, както и налице ли е нарушение на чл. 152 ЗЗД, когато длъжникът е упълномощил за извършването на разпоредителните действия трето лице, а не кредитора по задължението, решението е постановено в противоречие с решение № 1* по гр.д. № 405/2000 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 606 по гр.д. № 23/2000 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формираните в обжалвания съдебен акт изводи не са в противоречие с посочените решения на Върховния касационен съд и постоянната практика на съдилищата. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че всяко съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона е недействително; че упълномощаването на ответника Р за извършване на разпоредителната сделка е недействително, тъй като целта на предоставеното овластяване е именно удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона (чл. 159 и 173 ЗЗД); че целта на упълномощаването – връщане на заемната сума не чрез предпочитателно удовлетворяване от цената на ипотекирания имот, а чрез продажба на вещта сочи за недействителност по чл. 152 ЗЗД. В съответствие с установената практика е и изводът, че правната същност на съглашението се извлича не от използваната в него терминология, а от характера на целените с него правни последици; че извършеното от ищците упълномощаване за разпоредителна сделка с имота им следва да бъде ценено наред с всички предходни и последващи правни и фактически действия на страните – наред със сключения договор за заем и учредената като обезпечение договорна ипотека; извършената разпоредителна сделка и липсата на отчет по мандата за продажбата на имота. Липсва противоречие с установената практика и по формирания от съда извод, че съпругът на заемодателя се явява кредитор на заемополучателите по сключения със съпругата му договор, средствата по който са били предоставени от него.
Неоснователна е и претенцията за допускане на касационно обжалване на съдебното решение по процесуалния въпрос следва ли приобретателят по обявената за нищожна сделка да участва в производството, предмет на което е валидността на пълномощното за сключването и. В сочената от касатора съдебна практика не е възприето становище, различно от формираното в обжалваното съдебно решение, в което в съответствие със закона е прието, че надлежна страна в производството за прогласяване недействителност на договор е страната по материалното правоотношение – страните по атакуваната по съдебен ред сделка.
Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 180, ал.1, т.3 ГПК. По повдигнатия с изложението материалноправен въпрос по приложението на чл. 152 ЗЗД е налице трайно установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице.
Неоснователен е и доводът за наличие на противоречива практика, формирана с обжалваното въззивно решение и първоиностанционното решение по същото дело. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е налице при противоречие между обжалвания акт и друго, влязло в сила съдебно решение, поради което различните изводи, формирани от съдилищата в хода на инстанционното производство по едно и също дело не съставляват противоречива практика.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.11.2008 година по гр.д. № 476/2008 година на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: