3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1054
С., 13.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми август, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 371 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. Л. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. А. от АК-П., против въззивно решение № 1073 от 25.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 791/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, ГК, II състав, с което като е потвърдено решение № 524 от 24.06.2011 г. на Пернишкия районен съд, постановено по гр.д. № 2645/2011 г., е уважен предявеният от Добра Х. А. от [населено място] срещу В. С. Л. от [населено място], иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 5 800 лв., като получена без основание, със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси са: когато по изпълнително дело трето лице е заплатило парична сума на взискателя и с извършеното плащане е погасено частично паричното задължение на длъжника по изпълнението, взискателят дължи ли връщане на тази сума на третото лице на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и когато по изпълнително дело трето лице е заплатило парична сума вместо длъжника, с намерение да запази собствеността върху имущество, предмет на изпълнението и очакваният от него резултат не е настъпил, с извършеното плащане от третото лице погасява ли се задължението на длъжника към взискателя съгласно чл. 73 ЗЗД или поради ненастъпване на очаквания от третото лице резултат взискателят дължи връщане на сумата като получена при начална липса на основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Представена е съдебна практика – ППВС № 1/1979 г., решение № 1131 от 22.12.2006 г. по т.д. № 717/2006 г. на ВКС, II т.о. и решение № 773 от 15.07.2002 г. по гр.д. № 1534/2001 г., V г.о. на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Добра Х. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Д. от АК-Х. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанията за допускането й до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че платената от ищцата сума от 5 800 лв. по изпълнително дело № 152/2001 г. на ДСИ е с цел да изкупи възбранения имот, собственост на длъжниците, а не да погаси част от техния дълг към взискателя – ответник в настоящото производство. Сумата е платена преди приключване на публичната продан на възбранения имот на етап извършване на опис на имота и определена стойността му от вещото лице, която съвпада с внесената от ищцата сума и изплатена на взискателя. Тези действия ищцата е предприела предвид предхождащата ги сделка, с която с нотариален акт № 31/2006 г. тя е закупила процесния имот от длъжниците Д. и С. К., която сделка с влязло в сила решение по гр.д. № 364/2007 г. на Харманлийския районен съд е обявена за относително недействителна по отношение на взискателя -ответник и касатор В. Л.. След получаване на процесната сума и обявяване на продажбената сделка на възбранения имот за недействителна по отношение на взискателя, този имот му е възложен в собственост по изп.д. № 141/2001 г. При тези установени по делото факти съдът е приел, че ищцата е платила процесната сума с цел да запази собствеността си върху възбранения имот, а ответникът взискател я е получил без правно основание и дължи връщането й на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са -Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 и т. 3/. В конкретния случай е посочено, че въззивното решение е постановено в противоречие с приетото в посочените по-горе и представени съдебни решения на ВКС и ППВС № 1/79 г., поради което в случая основанието за допускане на касационния контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Не са налице основанията, посочени в изложението на касатора за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 ГПК -разрешен от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Поставените материалноправни въпроси, а именно – когато по изпълнително дело трето лице е заплатило парична сума на взискателя и с извършеното плащане е погасено частично паричното задължение на длъжника по изпълнението, взискателят дължи ли връщане на тази сума на третото лице на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и когато по изпълнително дело трето лице е заплатило парична сума вместо длъжника, с намерение да запази собствеността върху имущество, предмет на изпълнението и очакваният от него резултат не е настъпил, с извършеното плащане от третото лице погасява ли се задължението на длъжника към взискателя съгласно чл. 73 ЗЗД или поради ненастъпване на очаквания от третото лице резултат взискателят дължи връщане на сумата като получена при начална липса на основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са важни, но с оглед установената по делото фактическа и правна обстановка, не са обусловили изхода на делото. Това е така, тъй като процесната сума е заплатена от ищцата по изпълнително дело № 152/2001 г. на ДСИ е с цел да изкупи възбранения имот, собственост на длъжниците, предвид предхождащата плащането продажбена сделка на същия имот между ищцата и длъжниците. Тази сума е платена преди приключване на публичната продан на възбранения имот на етап извършване на опис на имота и определена стойността му от вещото лице, която съвпада с внесената от ищцата сума и изплатена на взискателя. Тъй като публичната продан не е извършена, продажбената сделка между ищцата и длъжниците е обявена за недействителна по отношение на взискателя и процесния имот му е възложен в собственост по изп.д. № 141/2001 г., получената от него сума по изп. д. № 152/2001 г., престарана от ищцата, се явява получена без правно основание от него и подлежи на връщане. Въпросите биха били относими, ако публичната продан на процесния имот по изп.д. № 152/2001 г. на ДСИ беше извършена. В случая разпоредбите на чл. 73 и чл. 74 ЗЗД не намират приложение, поради което и поставените правни въпроси не са обусловили изхода на спора. Следва да се отбележи, че така както са поставени правните въпроси, те са свързани с обосноваността на обжалвания акт, а твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Като краен извод изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на делото, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1073 от 25.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 791/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, ГК, II състав, по касационната жалба с вх. № 105 от 06.01.2012 г. на В. С. Л. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: