5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1054
София, 23.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.10.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 737 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
С въззивно определение № 8 от 23.02.2012 год., по в.ч.т.д.№ 21/2012 год. Великотърновският апелативен съд е потвърдил протоколно определение на Ловешкия окръжен съд от 10.11.2011 год., по т.д.№ 17/ 2011 год., в частта, с която е оставена без уважение молбата на Г. В. П., конституиран като трето лице – помагач в процеса, за конституирането му и като главна страна със самостоятелни права по реда на чл.225 ГПК, с която е оставена без уважение молбата на Н. С. Ерфесоглу за встъпването му като трето лице- помагач на страната на ответника ТД [фирма], [населено място], както и в частта, с която е оставена без уважение молбата на ТД [фирма] [населено място], в качеството му на ответник, основана на чл.219 ГПК за привличане на [фирма], гр.С. като трето лице – помагач в процеса на страната на последния.
Недоволни от съдебния акт на въззивния съд са останали ответника [фирма], [населено място], третото лице – помагач Г. В. П. и Н. С. Ерфесоглу, които са го обжалвали в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С разпореждане от 26.04.2012 год., постановено по в.ч.т.д.№ 21/2012 год., което няма данни да е обжалвано, подадената от Н. С. Ерфесоглу частна жалба с вх.№ 1123/15.03.2012 год. е върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК, поради което същата не следва да бъде обсъждана.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
І. По частната жалба на ответника [фирма], [населено място]:
Тя касае частта на горепосоченото въззивно определение на Великотърновския апелативен съд, с която е оставяне без уважение молбата на частния жалбоподател, като ответник по спора, за привличане на негова страна на [фирма],гр.С. за трето лице – помагач в процеса.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което се иска отмяната му.
Позовавайки се на съществуваща обективна невъзможност за снабдяване с необходимите документи за доказване правния интерес от привличане на трето лице – помагач към датата на подаване на писмения отговор на исковата молба, частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на въззивния съд за настъпила процесуална преклузия по отношение на направеното след определения законов срок искане.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, към които нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният касатор поддържа, че разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос – налице ли е преклузия за подаване на молбата по чл.219, ал.1 ГПК след срока по чл.367, ал.4 ГПК, при условие, че ответникът по делото е бил обективно възпрепятстван да поиска привличане на трето лице – помагач в установения от законодателя срок, след получаване на препис от исковата молба, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Така подадената частната касационна жалба отговаря на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Определението по чл.220 ГПК, във вр. с чл.219 ГПК, с което е отказано конституирането на трето лице-помагач подлежи на въззивно обжалване, но не и на касационен контрол.
Третото лице – помагач не е главна страна в процеса и искова претенция от него или срещу него може всякога да бъде предявена самостоятелно в отделно производство. Следователно определението, с което се отказва конституирането му, няма преграждащ развитието на исковия процес характер, както изрично е постановено и в т.5 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год., запазило задължителния си за съдилищата в страната характер и при действащия ГПК, поради аналогичната уредба на института с тази по отменения ГПК/ чл.174 и чл.176 ГПК/ и не попада в обсега на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Същото определение не е и от категорията на посочените в чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на други производства.
Доколкото чрез производството по встъпване и привличане на подпомагаща страна, се цели единствено да бъде улеснена защитата на подпомаганата по предявения иск страна и да бъде обвързано третото лице – помагач с мотивите на решението по същия, без на последното да е предоставена самостоятелна правна защита в това вече висящо исково производство относно чуждото спорно право, то производство по привличане на третото- лице помагач, съответно по встъпване по чл.218 ГПК има само съпътстващ процеса по главния иск характер.
От своя страна обстоятелството, че обжалваното определение не попада в категорията на тези, за които законодателят изрично е предвидил в чл. 274, ал.3 ГПК, че подлежат на касационен контрол обосновава правен извод, че с произнасянето на въззивния съд инстанционният контрол над постановения от Л. отказ за конституиране на трето лице – помагач в процеса е изчерпан, същият е влязъл в сила и в полза на настоящия частен касатор не е възникнало процесуално потестативно публично правомощие на частна жалба, абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на частното касационно производство, от категорията на положителните, за която съдът следи служебно.
ІІ. По частната жалба на третото- лице помагач Г. В. П.:
Същата е относима към частта на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд, предмет на предприетото обжалване, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт на Л. и е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на надлежно конституирано трето лице- помагач в процеса, за конституирането му по реда на чл.225 ГПК и като главно встъпила страна, със самостоятелни права.
Частният касатор въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, в посочената по- горе негова част, излагайки съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, като счита, че преценката на въззивната инстанция за липса на тъждественост между предмета на иска и претендираното от ищеца право е преждевременна, тъй като предполага произнасяне по същество, а различните правни основания, на които почиват правата на молителя и на главните страни в процеса не е основание за отхвърляне на молбата по чл.225 ГПК.
Като ирелевантно, предвид отсъствие на законова забрана в ГПК, частният касатор възразява и срещу извода на Великотърновския апелативен съд, че е недопустимо едно лице да бъде конституирано в процеса по предявения иск в повече от едно процесуално качество – като трето лице – помагач в процеса и като главна страна със самостоятелни права, встъпила в процеса по реда на чл.225 ГПК.
Частната касационна жалба , отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, въззивен съдебен акт, имащ характер на преграждащ развитието на производството по отношение на предявените искове от главно встъпилото по реда на чл.225 ГПК трето лице, съдебен акт по см. на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/ т.5 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС/, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Частният касатор не е формулирал конкретен правен въпрос, който разрешен от въззивния съд да е обусловил крайния правен резултат по делото, в частта му предмет на предприетото касационно обжалване, задължение изрично вменено му от процесуалния закон, поради което в случая не е осъществена общата главна предпоставка за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК, уреден от действащото законодателство и по отношение на определенията на въззивния съд като факултативен, а не задължителен – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
От своя страна обстоятелството, че законодателят не е създал тъждественост между основанията за касиране на обжалвания съдебен акт и предпоставките за допускане на касационното обжалване, въведените от касатора оплаквания за неправилност на постановеното от Великотърновския апелативен съд определение в тази му част, не следва да бъдат обсъждани при извършване селекцията на частната касационна жалба.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че частният касатор не е доказал и визирания критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Аргументация на последния, съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се изчерпва с възпроизвеждане на законовия му текст, както е процедирано в случая, поради което не е налице и допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 8 от 23.02.2012 год., по в.ч.т.д.№ 21/2012год., в частта, с която е потвърдено протоколното определение на Ловешкия окръжен съд от 10.11.2011 год., по т.д.№ 17/ 2011 год. за оставяне без уважение молбата на третото лице – помагач Г. В. П. за встъпване в делото, като главна страна със самостоятелни права.
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на [фирма], [населено място] с вх.№ 1067/ 12. 03. 2012 год. против въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 8 от 23.02.2012 год., по в.ч.т.д.№ 21/2012год., в частта, с която е потвърдено протоколното определение на Ловешкия окръжен съд от 10.11.2011 год., по т.д.№ 17/ 2011 год. за оставяне без уважение молбата му за привличане на [фирма], гр.С. като трето лице – помагач в процеса.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№ 737/2012 год., по описа на второ търговско отделение на ВКС в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които на основание чл.7, ал.2 ГПК следва да се връчи препис от същото, само в частта, с която частната касационна жалба на [фирма], [населено място] с вх.№ 1067/ 12. 03. 2012 год. е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: