О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1054
гр.София, 25.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3403/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на А. Я. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 1077 от 10.03.2015 г. по гр.д.№ 50/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 1447/ 2014 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [община] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 148/ 21.05.2014 г. на кмета на [община], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „артистичен секретар” във Ф. а. „П.” – [населено място] и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 3 831,30 лв.
Жалбоподателката моли обжалването да бъде допуснато по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд при мотивиране на решението си да изложи съображения по всички искания и доводи на страните и по преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи по тях и за задължението на съда при спор относно законността на съкращаване на щата да прецени изцяло процедурата, по която съкращението е извършено, без оглед степента на конкретизация на оспорването в исковата молба. Освен това повдига материалноправните въпроси за задължението на работодателя да мотивира уволнителната заповед извън случаите на чл.195 КТ; за значението на правната квалификация на уволнителното основание с оглед посочените в заповедта обстоятелства; за допустимостта общинския съвет да делегира на кмета на общината правомощието да определя структурата и числеността на общинската администрация; и за значението, относно законността на уволнението поради съкращаване на щата, на обстоятелството, че работодателят не е спазил утвърдения от самия него ред за извършването му. Релевира всички допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 – т. 3 ГПК.
Ответната страна – [община] – оспорва жалбата с доводи по същество. Моли за недопускане на касационното обжалване, без да излага конкретни съображения по наличието на основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд (чрез излагане на собствени правни съображения и чрез препращане към мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК) е приел, че ищцата е заемала въз основа на трудов договор длъжността „артистичен секретар” във Ф. а. „П.” – [населено място]. Със свое решение от 07.02.2014 г. общинският съвет овластил кмета да определи структурата и числеността на общинската администрация, като от 29.04.2015 г. кметът утвърдил ново длъжностно разписание във Ф. а. „П.”, с което премахнал единствената предвидена щатна бройка за длъжността „артистичен секретар”. Съкращението е извършено по предложение на директора на „Ф. а. „П.” – [населено място], отправено до кмета. Въз основа на промените е издадена заповед от 21.05.2014 г., с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, като е посочено, че това се извършва въз основа на утвърденото ново длъжностно разписание. При тези факти съдът извел, че уволнението е законно, тъй като решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган – кметът на общината – след надлежно овластяване от общинския съвет. Съдът посочил, че общинският съвет утвърждава структурата и общата численост на администрацията, но няма пречка да овласти кмета да определи числеността на отделните звена по бюджетни дейности. Заповедта за уволнение е надлежно мотивирана, като не е необходимо да се сочи нещо повече от решението, въз основа на което е извършено съкращението. Задължение за подбор работодателят не е имал, тъй като е съкратил единствена щатна бройка, а ищцата не е доказала обстоятелства, въз основа на които да се ползва от предварителна закрила при уволнение. Според въззивния съд, без значение е дали е имало предварително съгласуване на уволнението и извършено ли е то въз основа на надлежно предложение от директора на ансамбъла, тъй като твърдения за такива пороци не са въведени в исковата молба, а и защото кметът не е обвързан нито от предложението, нито от резултата от евентуално съгласуване.
При така изложените от въззивния съд мотиви, процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд при мотивиране на решението си да изложи съображения по всички искания и доводи на страните и по преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, не обуславя обжалваното решение. В него въззивният съд не е приел, че не следва да обсъжда всички доказателствата по делото и доводите на страните, нито фактически е достигнал до този резултат. Всички наведени от жалбоподателката доводи и възражения във въззивната й жалба са обсъдени от въззивния съд в мотивите на неговия акт и са отхвърлени. Дали мотивите на въззивното решение са правилни, в производството по чл.288 ГПК не може да бъде проверявано. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода от спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В случая процесуалноправният въпрос, поставен от касатора, не е разрешен от въззивния съд и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Останалите поставени от касатора въпроси обуславят въззивното решение, но те не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, не се разрешават противоречиво от съдилищата, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложената от касатора съдебна практика не съдържа изрично произнасяне по тези въпроси, което да е в противоположен смисъл от възприетото в обжалваното решение. Напротив, съдът е съобразил установената съдебна практика, според която уволнението не може да бъде признато за незаконно въз основа на фактическо обстоятелство, на което ищецът не се е позовал по надлежния процесуален ред. Правни съображения за незаконността могат да се навеждат без ограничение, като при спор относно компетентността за съкращаване на щата съдът е длъжен, без оглед има ли изрично посочване в исковата молба, да обсъди правните доводи на страните по установените обстоятелства, които (според тях) правят съкращаването незаконно. Задължението на работодателя да мотивира уволнителната заповед има своето основание във възможността работникът да бъде известен по разбираем за него начин относно причината, поради която трудовият договор се прекратява и осигуряване на защитата му при евентуална незаконност на уволнителното волеизявление. В случаите, когато текстът на уволнителната заповед осигурява постигането на тези цели, тя е надлежно мотивирана. Правната квалификация на уволнителното основание в заповедта за уволнение няма съществено значение, а законността й се преценява с оглед изложените в нея фактически обстоятелства, въз основа на които работодателят извежда възникналото за него потестативно право да прекрати едностранно трудовия договор. Общинският съвет определя структурата и числеността на общинската администрация, но кметът е този, който утвърждава щатното разписание и именно той определя числеността на администрацията по звена. Няма значение дали той е овластен изрично за това от общинския съвет, тъй като се касае за правомощие, което притежава по силата на закона. Законността на уволнението поради съкращаване на щата не зависи от това, дали работодателят е утвърдил някакъв ред за извършването му и от евентуални нарушения на този ред, ако такъв е утвърден. Тя зависи от това дали съкращаването е реално, дали решението е взето от компетентен орган и дали при извършването му са спазени останалите изисквания на закона (относно връчването на заповедта, преодоляването на предварителната закрила при уволнение и др.под.). Неспазването на утвърдена от работодателя процедура, при наличие на всички законови предпоставки за надлежно упражняване на потестативното право, няма отношение към законността на уволнение. Въззивното решение е съобразено с така установената практика, поради което няма основания за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 1077 от 10.03.2015 г. по гр.д.№ 50/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: