О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1054
София, 21.11.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1022 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. К. и Б. М. К. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 09.06.2011г. по гр.д.№367/2011г. в частта,с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за частта,с която е прието за установено,че при одобряване на кадастралния план на [населено място],В. община от 1982г. е допусната грешка в кадастралната основа,засягаща имотните граници между притежавания от тях имот №* и притежавания от Е. А. Х.,Д. И. Х.,Ф. М. Р.,М. М. Х., И. М. Х. и А. М. Д. имот №* в кв.*,която грешка се изразява в погрешно заснемане на площ от 40кв.м. от УПИ * в кв.* по предшестващия план на [населено място] от 1950г. в имота на К.,както и по касационна жалба на Е. А. Х.,Д. И. Х.,М. М. Х., И. М. Х.,Ф. М. Р. и А. М. Д. срещу решението на Пазарджишкия окръжен съд в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд предявеният от тях иск е отхвърлен за разликата от 40кв.м. до присъдените 136кв.м.,погрешно заснети в имота на ответниците по предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от М. М. К. и Б. М. К. касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли да бъде приложена регулация по обезсилен регулационен план,който според касаторите се разрешава противоречиво от съдилищата с оглед посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на ІV ГО на ВС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от Е. А. Х.,Д. И. Х.,М. М. Х.,И. М. Х., Ф. М. Р. и А. М. Д. касационна жалба се поддържа,че въззивният съд не се е произнесъл по спор за материално право досежно непълнота или грешка в кадастралната основа към минал момент,каквато е трайната практика на ВС и ВКС по предявените по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР искове.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че наследодателят на ищците М. М. Х. през 1971г. се е снабдил с н.а.№*,том *,н.д.№*/1971г. за собственост по обстоятелствена проверка за дворно място в [населено място] /с.Д./ с площ от 370кв.м.,представляващо имот * в кв.*,за която е отреден парцел *,а през 1978г. М. М. Х. /М. М. Х./ се е снабдил с н.а.№*,том *, н.д.№*/1978г. за собственост на придаващо се по регулация място,а именно 100кв.м. от имот №* в кв.* по плана на селото и за 36кв.м. от общински имот,като в н.а. е записано,че стойността на придаваемите дворни места е внесена в касата на Г.-В. с квитанция от 07.09.1978г.
През 1978г./н.а.№*,том *,н.д.№*/1978г./ М. А. К. се е снабдил с титул за собственост върху дворно място от 440кв.м., представляващо имот пл.№* в кв.*,а през 1997г. е дарил на сина си М. М. К. /М. М. К./ 4/6 ид.части от имот пл.№*,състоящ се целият от 170кв.м.,за който имот заедно с имот пл.№* е отреден съсобствен парцел * в кв.* по плана от 1982г.
Прието е,че по плана на [населено място] от 1950г. са заснети имот пл.№* с площ от 440кв.м. и имот пл.№* с площ от 440кв.м.,като за имот пл.№* е отреден парцел * в кв.* с площ от около 320кв.м.,в който имот пл.№* участва със 145кв.м. Към парцел * се придават по регулация 175кв.м. от имот пл.№*.
За имот пл.№* е отреден парцел * в кв.* с площ 365кв.м.,в който имотът участва с около 150кв.м. Към парцел * се придават 113кв.м. от имот пл.№* и 36кв.м. общинско дворно място.
По плана от 1982г. източната част от имот пл.№* е заснета като имот пл.№* в кв.*с площ от 165кв.м.,записан в разписната книга на н-ци на А. К.,а южната част на имот пл.№*е заснета като имот пл.№*,записан на Г. К..
Бившият имот пл.№* е заснет като имот пл.№* с площ от 290кв.м. и е записан на името на М. Х.. За част от имот пл.№* и за имот пл.№* е отреден съсобствен парцел *в кв.*с площ 324кв.м.,в който имот пл.№* участва със 150кв.м.,а имот №* със 100кв.м. За останалата част от имот пл.№* и имот пл.№* е отреден съсобствен парцел * в кв.*.
В действащия план от 1982г. регулационната линия между парцели * и * по плана от 1950г. не е нанесена като имотна граница между имоти пл.№* /бивш */ и пл.№* /бивш */.
Прието е,че регулацията по плана от 1950г.е приложена,тъй като регулационните сметки между страните са уредени през м.септември, 1978г.,когато наследодателят на ищците се е снабдил с н.а.№*/1978г., като от показанията на св.Н. К. и М. Ч. е установено,че ищците използват спорното място от около 30 години. Прието е,че фактът на ползване повече от 30 години на спорното място сочи,че ищците са предприели фактически действия по заемането на придаваемите части от имот пл.№*,а заплащането на определената цена е безспорно доказано с отразяването в н.а.№*/1978г. С оглед на това е прието,че планът от 1950г. е приложен и следва да послужи като кадастрална основа на следващия план и регулационните му граници да послужат за имотни на следващия план,т.е. регулационните граници на плана от 1950г. да служат като имотни за плана от 1982г. Придаващите се части от имот пл.№* към парцел * по плана от 1950г. обаче не са отразени като част от имот пл.№* по плана от 1982г.,като част от тези 100кв.м. представляват част от имот пл.№*,който не е част от спорния предмет по делото,тъй като принадлежи на трето,неучастващо в производството по делото лице /Г. К./. За това е прието,че за тази част от 60кв.м. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен-тази част не попада в имота на ответниците по настоящето дело. Прието е,че исковата претенция е основателна само за 40кв.м.,представляващи разликата от придаващите се по регулация към парцел *100кв.м. от имот пл.№* и образувания за сметка на 60кв.м. имот пл.№*. За тези 40 кв.м. е прието,че неправилно не са отразени в действащия кадастрален план като част от имот пл.№* по плана от 1982г.,независимо че по отношение на тях регулацията е приложена.
Поддържаната от касаторите Е. А. Х.,Д. И. Х.,М. М. Х.,И. М. Х.,Ф. М. Р. и А. М. Д. теза за наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос за необходимостта при предявен по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР иск съдът да се произнесе по спор за материално право към минал момент не може да бъде споделена. Действително в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на съдилищата именно такова е изразеното становище,но аналогично становище е изразено и в обжалваното решение-съдът е извършил преценка дали към момента на влизане в сила на сега действащия регулационен план на селото е била приложена предходната регулация от 1950г. и именно на основата на констатацията,че тази регулация е била приложена е приел,че е налице грешка в кадастралния план от 1982г.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите М. М. К. и Б. М. К. за наличие на противоречиво разрешаване на поставения от тях въпрос за възможността да бъде приложена регулация по обезсилен регулационен план.
На първо място следва да се отбележи,че по делото не е поставян на разглеждане въпросът дали планът от 1950г. е бил обезсилен с изричен административен акт преди влизане в сила на плана от 1982г. Изразените от страните становища сочат на преустановяване действието на този план от момента на влизане в сила на плана от 1982г.,в каквато насока са и данните по делото. Освен това именно в такъв смисъл е и изразеното становище в посоченото от касаторите решение №1746/17.11.1994г. по гр.д.№2309/1993г. на ІV ГО на ВС,в което е прието,че при спор за материално право /погрешно заснемане на имотите по кадастралната основа/ задължително се изследва въпросът за приложението на предшестващите регулационни планове и се смята,че регулацията е била приложена,ако до деня на откриване на производството за изменение придадените имоти са били заети по законен ред и за тях е било изплатено обезщетение като законова предпоставка за заемането им. Обезсилването с обратно действие на дворищнорегулационния план, опорочен от непълноти и грешки в кадастралната основа обаче според това становище се погасява с изтичането на 10 годишен преклузивен срок,т.е. под обезсилване на дворищна регулация се има предвид възможността за установяване на непълнота или грешка в кадастралната основа по съдебен ред и съответно последваща промяна /която обаче има обратно действие/, която да бъде съобразена с установената по съдебен ред непълнота или грешка. Аналогично становище по приложението на разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗКИР е изразена и в обжалваното решение,като,както вече беше отбелязано, въпросът за обезсилване с изрична последваща заповед на предходен регулационен план и то преди влизането в сила на сега действащия не е бил поставян и разглеждан,нито са били ангажирани доказателства в подкрепа на подобно твърдение.
В изложението към подадената от М. К. и Б. К. касационна жалба се навеждат и доводи,че отношенията по повод придадените части не са уредени с действителния собственик и въводът във владение не е извършен в 10 годишния преклузивен срок,но тези доводи са формулирани като оплаквания за неправилност на решението без да обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като не са обвързани с конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са били поставени на разглеждане пред въззивния съд и по отношение на които мотивирано да е обосновано наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК с оглед установените в тази разпоредба и в ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г. предпоставки.
И тъй като в изложенията по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са посочени решения на съдилищата,в които да е дадено различно разрешение на поставените въпроси от възприетото в обжалваното решение,както и по съображения,че касационната инстанция е обвързана както от сочените в изложенията основания за допускане на касационно обжалване,така и от сочените в тези изложения съдебни актове /с изключение на тълкувателните решения и постановления на ВС и ВКС/, следва да се приеме,че поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 09.06.2011г. по гр.д.№367/2011г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: