O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1054
София, 20.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 949/2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2873/ 26.06.2009 година на К. Й. РАПАТАНСКИ от с. С., заявена чрез процесуалния представител адв. С срещу въззивно Решение от 18.05.2009 година, постановено по гр. в..д. Nо 701/ 2008 година на Кюстендилския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която решението на първата инстанция е оставено в сила по отношение на отхвърлената част на заявения ГЛАВЕН положителен установителен иск за собственост на недвижим имот на 400/ 1065 идеални части от УПИ III , имот пл. Nо 477 от кв. 1 по плана на с. С..
По касационна жалба вх. Nо 3078/26.06.2009 година от И. М. М. от с. С., заявена чрез процесуалния представител адв. К срещу въззивно Решение от 18.05.2009 година по гр.възз.д. Nо 701/2008 година на Кюстендилския окръжен съд , В ЧАСТТА , с което е отменено решението на първата инстанция и е уважен заявения от К. Р. при условията на ЕВЕНТУАЛНОСТ положителен установителен иск за собственост на основание чл. 97 ал. 1 ГПК / отм./ на 400/ 1065 идеални части от УПИ III , имот пл. Nо 477 от кв. 1 по плана на с. С..
С посоченото въззивно решение, при повторното разглеждане на делото пред ВКС е отменено Решение от 16.04.2007 година по гр.д. Nо 1882/2006 година на Кюстендилския районен съд и е постановено ново, с което по заявения иск срещу И. М. Н. /Мулова/ е прието за установено, че К. Й. Р. е собственик на 400/1065 идеални части от УПИ III-имот пл. Nо 477 в кв. 1 по плана на с. С., отменява на основание чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ частично НА Nо 132/99 година и оставя в сила решението на първата инстанция в останалата отхвърлителна частна заявения положителен установителен иск.
Касаторите и по двете касационни жалби поддържат , че въззивното решение в обжалваната от всеки един от тях част е неправилно, постановено в нарушение на материални закон , съдопроизводствените правила, отменително основания по см. на 281 т.3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, жалбоподателят К. Р. мотивира допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение , в отхвърлената му част , с наличието на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , поддържайки ,решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като сочи Решение Nо 1769/3.06.1996 година по гр.д. Nо 2657/1995 г. на ВС IV отд., Решение Nо 128 / 26.02.1987 година по гр.д. Nо 14/87 год. на ВС I отд., касаещи проблема за разграничителните критерии на държане и владение на чужд недвижим имот и значението на констативния нотариален акт за установяване правото на собственост.
С изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , жалбоподателят И. М. мотивира допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение , в уважената му част , с наличие на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поддържайки, че в тази част решението е постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства , като се позова на многобройни решение на състави на ВС и ВКС, както и на ППВС 1/53 година; в противоречие с практиката по разпределение на доказателствената тежест при аналогични хипотези- Решение Nо 1522/2005 година на ВКС IV отд.; в противоречие с практиката по въпроса за допустимостта да се придобие на основание придобивна давност идеална част от парцел/ образуван при сливането на два парцела при регулация/ чрез владението на реална част, позовавайки се на Решение Nо 364/ 22 .06.1987 год. на ВС –IV отд., Решение Nо 3/09.1994 година по гр.д. Nо 2/94 год. ППВС ; Решение Nо 1860/15.02.2000 год. ПО гр.д. Nо 849/2000 година на ВКСIV отд.; Решение Nо 436/21 .03. 2006 година по гр.д. Nо 1366/2005 год. на ВКС- IV отд. и Решение Nо 1175/ 22. 10.2008 година по гр.д. Nо 4638/2007 год. на ВКС- V отд. Обосновава се и необходимостта от произнасяне на касационната инстанция за еднаквото и точно прилагане на закона при хипотези на комбинирано действие на множество материално правни норми, като основание за възникване на собствеността / ЗТСУ/отм./, ЗСГ/ отм./ и ЗС/ .
По делото е подаден отговор на касационната жалба само от адв. С. М. , като пълномощник на К. Р. , с който се поддържа, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване от страна на касатора И. М.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. , преценено с оглед характера на заявения иск и данните по данъчната оценка на имота от 2 037.70 лв.
Настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на законодателя относно допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК- наличие на противоречива съдебна практика , противоречиво разрешение и/или необходимостта от пререшаване на спора с оглед а точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Релевираните процесуално правни и материално-правни въпроси – за разпределение на доказателствената тежест при на придобиване право на собственост на основание придобивна давност, за основанията да се придобие правото на собственост на идеална част от парцел, образуван при сливането на два парцела при регулация, чрез владението на реална част , както и въпросите, касаещи проблема за разграничителните критерии на държане и владение на чужд недвижим имот и значението на констативния нотариален акт за установяване правото на собственост, придобито на основание придобивна давност, са въпроси, който съдът е обсъдил задълбочено с обжалваното въззивно решение, както и въпроси , по които има трайно установена практика на ВКС. При данните по делото, съпоставени с дадените разрешения на съда по цитираната съдебна практика, не може да бъде направен извод , че даденото разрешение на гражданско правния спор за собствеността на процесните 400/ 1065 кв.м. от части от УПИ III , имот пл. Nо 477 от кв. 1 по плана на с. С., между К, съответно за основанието за тяхното придобиване , е в противоречие в константната практика на съдилищата-основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Придобиване правото на собственост на основание придобивна давност по см. на чл. 79 ал.1 ЗС е свързано с установяването на конкретни факти, обуславящи фактическия състав като придобивно основание на правото на собственост, поради което аналогичност на хипотезите е невъзможно при различното квалифициране на фактите и не може да се приеме наличие на противоречие или различно разрешаване на сходни спорове по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Не може да бъде споделено като основателен довода на касаторката И. М. , че преразглеждането на делото по спора , касаещо хипотези на комбинирано действие на множество материално правни норми, като основание за възникване на собствеността / ЗТСУ/отм./, ЗСГ/ отм./ и ЗС би било от значение за точното прилагане на закона , за неговото еднакво приложение и развитие на правото . Константната съдебна практика няма противоречие по основния въпрос за основанията за придобиване правото на собственост по давност , нито на основание на някой от цитираните закони ,поради което при липсата на конкретен формулиран въпрос по приложението на някой от тях, не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 289 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК във вр. с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 2873/ 26.06.2009 година на К. Й. РАПАТАНСКИ от с. С., заявена чрез процесуалния представител адв. С срещу въззивно Решение от 18.05.2009 година, постановено по гр. в..д. Nо 701/ 2008 година на Кюстендилския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която решението на първата инстанция е оставено в сила по отношение на отхвърлената част на заявения ГЛАВЕН положителен установителен иск за собственост на недвижим имот на 400/ 1065 идеални части от УПИ III , имот пл. Nо 477 от кв. 1 по плана на с. С.. , както и
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 3078/26.06.2009 година от И. М. М. от с. С., заявена чрез процесуалния представител адв. К срещу въззивно Решение от 18.05.2009 година по гр.възз.д. Nо 701/2008 година на Кюстендилския окръжен съд , В ЧАСТТА , с което е отменено решението на първата инстанция и е уважен заявения от К. Р. при условията на ЕВЕНТУАЛНОСТ положителен установителен иск за собственост на основание чл. 97 ал. 1 ГПК / отм./ на 400/ 1065 идеални части от УПИ III , имот пл. Nо 477 от кв. 1 по плана на с. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :