3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1055
С., 16.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2675/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] чрез юрисконсулт Г. Х. против въззивно решение № 542 от 21.11.2013 г. по в. гр. дело № 836/2013 г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 666 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 1652/2013 г. на Врачански районен съд в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] е осъдена да заплати на Х. Г. К. законна лихва върху сумата 6165,97 лв. за периода 17.04.2013г. – 29.04.2013г.
В касационната жалба и изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението в частта на присъдените съдебни разноски.
Ответникът Х. Г. К. в писмен отговор поддържа липса на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения, че оплакванията за неправилност на решението в частта за съдебните разноски имат отношение към потвърденото с обжалваното решение определение на районен съд [населено място] от 05.08.2013 г. по гр. дело № 1651/2013г., с което на основание чл. 248 ГПК е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решението на районния съд в частта за разноските. Същото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, каквато е подадена от жалбоподателя отделно от касационната му жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 252 ЗМВР намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С касационната жалба ГД „Изпълнение на наказанията” обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 666 от 12.08.2013г. по гр. дело № 1652/2013 г. на Врачански районен съд в частта относно присъдената лихва за забава върху главницата.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос включен в предмета на спора в обжалваната част на решението, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Посочените оплаквания касаят решението на въззивния съд в частта, имаща характер на определение, за потвърждаване определението на районния съд [населено място] № 1843 от 05.08.2013 г. по гр. дело № 1651/2013 г. на същия съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение решението на районния съд в частта за съдебните разноски на основание чл. 248 ГПК. Решението в тази част е обжалвано от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” с частна касационна жалба вх. № 9170 от 03.12.2013г., разгледа от Върховен касационен съд от по ч. гр. дело № 2674/2014 г., по което е поставено определение № 329 от 13.05.2014 г. С това реда за съдебен контрол на решението в посочената част е изчерпан.
Предвид изложеното, липсата на правен въпрос, относим към обжалваното решение предмет на касационната жалба, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационна обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на Х. Г. К. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение платено по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 542 от 21.11.2013 г. по в. гр. дело № 836/2013 г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 666 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 1652/2013 г. на Врачански районен съд в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] е осъдена да заплати на Х. Г. К. законна лихва върху сумата 6165,97 лв. за периода 17.04.2013г. – 29.04.2013г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] да заплати на Х. Г. К. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ