О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
София, 24.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 936 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Н. И. против решение от 01.12.2008г., постановено по гр.д. № 3304/2007г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението по гр.д. № 9298/2006г. на СРС и вместо това е уважен иска по чл. 97, ал.1 от ГПК, като е признато за установено по отношение на нея, Г. Й. Й. и Г. Н. Ч. , че ищците Н. А. И., К. П. И. са собственици на 3/9 ид.ч., К. Г. В. , С. Г. В., Д. П. В. и А. П. В. са собственици на по 1/8 ид.ч. от поземлен имот 231 от кв. 202 по плана на гр. С., кв. “П” , находящо се на ул. “. № 11, за който заедно с имот 230 е отреден УПИ ХІV-230,231.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на основание наследство и покупка на наследствени права, а ответницата /сега касатор/ не се лигитимира като собственик на процесния имот по завещание, тъй като то не е автентично – не е написано и подписано от завещателя. Решението на РС е отменено, защото пред въззивната инстанция е доказано наследственото правоприемство за В. С. В. от С. В. Г. и идентичност между купения от него имот с н.а. № 3* т.166/19936г. и н.а.- № 81,т.1,1936г. и имота, предмет на иска.
С касационната жалба се развиват оплаквания за необоснованост на извода за идентичност, защото не е установено дали улицата, на която се намира имота е съществувала и през 1936г. и имота е следвало да бъде отчужден по силата на предвиждането за улица през 1984г., защото плана имал непосредствено отчуждително действие към този момент. Основното оплакване е за необоснованост на решението, а в изложението не се формулира правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането на касационата жалба до разглеждане по същество, тъй като не е формулиран правен въпрос и не са доказани основанията на чл. 280 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
С касационната жалба и изложението към нея не е формулиран материално правен въпрос, който е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, или който се разрешава противоречиво от съдилищата – основания за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 и 2. от ГПК. Не е посочен и въпрос, разрешаването на който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Наведеното от касаторката оплакване за необоснованост на решението по чл. 281, ал.1 т.3 от ГПК не е предвидено като основание за допускане до касационно обжалване и не кореспондира на никое от основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК. Основанията за допускане до касация по чл. 280 от ГПК са различни от основанията по чл. 281 от ГПК – нищожност, недопустимост, или неправилност на решението. Последните се разглеждат от съда само ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол при извършване на селекцията по критериите на чл. 280 от ГПК. При липса на формулиран правен въпрос и не позоваване на нито едно от основанията по ч. 280, ал.1 т.1 от ГПК, въззивното решение не може да бъде допуснато до касация. Развитите конкретни оплаквания не могат да се квалифицират като формулиран материално правен въпрос. СТЕ не е била оспорена от касаторката при приемането й, изводите на вещото лице не са били опровергани, поради което това оплакване не съставлява процесуален въпрос, който следва да се разглежда от касационна инстанция. Действащия към 1984г. ЗТСУ изисква отчуждаване за предвижданията за обществено мероприятие /чл. 63 и сл. /, а доказателства да е провеждана отчуждителна процедура не са събрани от касаторката, дори не е имало твърдения от нея в подобна насока. Затова и този конкретен довод не съставлява правен въпрос, разрешен от въззивния съд при наличие на основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.12.2008г., постановено по гр.д. № 3304/2007г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Т. Н. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: