4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
[населено място], 11.11.2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 4613 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. П., подадена от адвокат Р. Т. срещу въззивно решение № 18512 от 24.11.2014 г. по гр.д.№ 5941/2014 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 10.12.2013 г. по гр. д. № 22348/2013 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от М. Д. П. срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 12 183.78 лв., – обезщетение за ползване на недвижим имот в [населено място], [улица], първи етаж, с площ от 630 кв.м. от масивна двуетажна сграда, след изтичане на срока по договор за наем от 2.11.2006 г., въпреки противопоставянето на наемодателя, през периода 5.01.2010 г. до 10.06.2010 г.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, свързан с предаване на имота на наемодателя-ищец при прекратен договор за наем. Поддържа, че въззивният съд е приел, че имота е предаден, позовавайки се на съдържанието на споразумителния протокол от 29.12.2009 г., в който не е отбелязано изрично изявление на страните относно това, че едната страна предава държането на имота на другата. Според жалбоподателката даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно предаването на вещта при прекратен договор за наем, е решен в противоречие с практиката на ВКС установена в решение решение № 113 от 28.07.2009 г. по т.д. № 753/2008 г., ВКС, ІІ т.о. и решение № 131 от 13.11.2009 г. по гр.д. № 661/2008 г., ВКС, ІІ т.о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че поставеният въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна – [фирма], [населено място] в писмен отговор, подаден чрез адвокат Д. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Третите лица помагачи- Й. Л. и Надежда Л. в писмен отговор подаден чрез адвокат Й. Г. изразяват становище за недопустимост на касационната жалба, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК , както и че не е налице мотивирано изложение на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изразява и становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С решението си въззивният съд е приел, че договора за наем е бил прекратен. Във връзка с уреждане на последиците от настъпилото прекратяване, включително и с извършеното връщане на вещта по см. на чл.233, ал.1 ЗЗД, представителите на страните по договора са подписали споразумителен протокол от 29.12.2009 г. Съгласно чл.3 от същото предаването на наетата вещ е изпълнено към момента на подписването му. Констатацията за липса на трайни повреди на наетия имот е извършена по повод договорното и законово задължение за предаване на имота, като довод в подкрепа на това, че имота е върнат е отразеното в споразумението съгласие за връщане на част от гаранционния депозит след прихващане с насрещни задължения. В обобщение съдът е приел, че наемателя е изпълнил задължението по чл.233, ал.1 ЗЗД. Фактът на съставяне на двустранен приемателен протокол и на връщане на гаранционния депозит от наемодателя, имплицитно съдържат извънсъдебно признание на наемодателя за осигурения му достъп до имота. По тези съображения е приел, че не е доказано продължило ползване на имота след прекратяване на договора, въпреки противопоставянето на наемодателя и е отхвърлил иска.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният въпрос относим към задължението на наемателя да върне наетата вещ при прекратен договор за наем е от значение за изхода на делото, но даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в цитираната от жалбоподателката практика. В решение № 113 от 28.07.2009 г. по гр.д. № 753/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че при прекратен договор за наем наемателят е длъжен да върне наетата вещ, а в решение № 131 от 13.11.2009 г. по т.д. № 661/2008 г., ВКС, ІІ т.о., че разпореденото в чл.233, ал.1 ЗЗД връщане на наетата вещ не е просто изоставяне на наетото имущество, а двустранен акт, който предприет по инициатива на наемателя подлежи на главно и пълно доказване в процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства. В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че наетата вещ е върната, като се е позовал на подписаният между страните споразумителен протокол, в който е отразено, че гаранцията, която отнапред е предназначена да обезпечи надлежното изпълнение на произтичащото от договора задължение по чл.233, ал.1 ЗЗД на наемателя да върне ползвания по договора имот, е върната. Задължението на наемателя по чл.233, ал.1 ЗЗД да върне наетата вещ след прекратяване на договора е такова спрямо наемодателя и в случая с подписването на споразумителния протокол съдът е приел, че то е изпълнено. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в цитираната задължителна съдебна практика, че при прекратен договор за наем наемателят е длъжен да върне вещта. Обосноваността на изводите на съда, че наетата вещ е върната, с оглед отразеното в подписания между страните споразумителен протокол от 29.12.2009 г. е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 18512 от 24.11.2014 г. по гр.д.№ 5941/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :