О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
гр. София, 09.11.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1187 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение №757/31.05.2010 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, по гр.д.№ 759/2010 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение № 171/19.01.2010 г., постановено по гр.д.№552/2009 г., от Районен съд – Пловдив.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба – ищци по делото, с което оспорват както наличието на касационни основания за допускане на касационното обжалване, така и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Въззивния съд е приел, че предявения установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е основателен. За да достигне до този извод, в решаващите си мотиви съдът е приел, че ищците са придобили правото на собственост върху имота, в който попадат спорните 80 кв.м. въз основа на поредица от правни сделки, като праводателите на ищците са се легитимирали като собственици на основание възстановяването на правото им на собственост на основание разпоредбите на ЗВСВОНИ. След одържавяването на недвижимия имот, на основание Закона за държавния монопол върху тютюна, е настъпило изменение в дворищнорегулационния план на[населено място], като към имота, одържавен от праводателите на ищците, са придадени спорните 80 кв.м. Придаването по регулация е извършено по времето, когато имотът е бил държавен, като придаваемите части също са от държавен имот, съседен на процесния, поради което съдът е приел, че регулацията е приложена по плана от 1982 г. С оглед разпоредбата на чл.110, ал.1 от З. /отм./ и непосредственото вещноправно действие на плана, съдът е приел, че собствеността върху придадените 80 кв.м. е преминала към имота, собственост на ищците по делото, като на това основание и възстановяването на правото на собственост по силата на закона – чл.1 от ЗВСВОНИ във вр. с чл.2 от същия закон, то ищците са собственици на спорните 80 кв.м.
В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
В изложението не се сочи конкретен правен въпрос, а се излагат факти по спора, въз основа на което според касатора, следва да се направят различни правни изводи от тези на въззивния съд. Сочи се, че не са били налице предпоставките на ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. за възстановяване на правото на собственост върху имота на ищците, като в тази връзка възприетото от въззивния съд противоречи на задължителната съдебна практика, отразена в ТР №6/2006 г. на ОСГК на ВКС. Съдът не се е произнесъл по този правен въпрос, доколкото може да се приеме, че касаторът са позовава на произнасяне относно предпоставките за възстановяване на правото на собственост на основание разпоредбите на ЗВСВОНИ по ЗНСУ, ЗПИНМ и др. от въззивния съд. Съдът се е произнесъл относно възстановяването на правото на собственост върху процесния имот, но на друго основание – ЗВСВОНИ, доколкото имотът е бил одържавен по силата на Закона за държавния монопол върху тютюна, включен изрично в приложното поле на този реституционен закон – чл.2 от ЗВСВОНИ. Липсата на произнасяне по поставения правен въпрос от въззивния съд, води до неотносимостта му към производството по чл.288 от ГПК. В тази насока е неотносимо и ТР №6/2006 г. на ОСГК на ВКС, доколкото позоваването е на противоречие с възприетото в него по отношение на приложното поле на ЗВСВОНИ по ЗНСУ, ЗПИНМ и др., въпрос, по който липсва произнасяне от въззивния съд.
Не се сочи конкретен правен въпрос, който да води до наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Не се сочи конкретна законова разпоредба, която да е неясна, неточна или противоречива или непълна, както и в каква насока следва да се промени съдебна практика по конкретен въпрос или липсва такава, поради което не е налице и това сочено от касатора касационно основание.
Предвид изложеното,, състава на ВКС счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №757/31.05.2010 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, по гр.д.№ 759/2010 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.