О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
София, 20.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 874/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. И., гр. М., срещу въззивно решение от 10.03.2009г. по гр.дело № 157/2008г. на Плевенския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С решението е приет вариант на разпределение на ползването на незастроената част от имота, пропорционално на дяловете на съсобствениците, без да се отчитат застроените площи, които ползват съсобствениците. Не е даден приоритет на жилищната сграда на касатора като се осигури нормален подход. Тези въпроси са решени в противоречие с трайната практика на ВКС. От значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото са и въпроса за прилагане разпоредбата на чл.32,ал.2 ЗС след като касаторът притежава 160/260 ид.ч. и може да определи начина на ползване. Сочи се, че в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК следва да се разгледат въпросът за прилагане на Наредба №6/2003г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии и Наредба №16 за изграждане на общодостъпна среда в гр. П., както и процесуалните въпроси дали съдът е длъжен да постанови мотивирано определение относно искането на ищцата за изготвяне на експертна оценка на двата представени от нея варианти за разпределение на ползването и по направеното искане за отвод на вещо лице.
Ответниците по касация Ц. П. Н. и Л. П. Н. не са изразили становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Ответницата по касация К. А. Д. не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Плевенския окръжен съд е отменено решението на Плевенския районен съд от 17.03.2006г. по гр.д. № 1983/2005г. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ е разпределено ползването на незастроената част от дворно място, съставляващо УПИ ХІІ-2027б, кв.130 по плана на гр. П. по вариант втори, отразен на скицата от заключението на тройната техническа експертиза на в.л. Й. Б. , Т. Т. и П. В. като дял І с площ от 83,03 кв.м. се ползва от К. И. , дял ІІ от 25,965 кв.м. се ползва от К. Д. , а дял ІІІ с площ 25,965 кв.м. е определен за общо ползване от Ц. Н. и Л. Н.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на дворното място като К. И. притежава 160/260 ид.ч. от дворното място, заедно с построената в него масивна къща и стопанска сграда. Ц. и Л. Н. притежават в СИО 50/260 ид.ч. от процесния имот, заедно с ? ид.ч. от жилищна сграда от 42 кв.м. и стопанска сграда. Останалата ? ид.ч. от жилищната сграда е собственост на К. Д. , която притежава и 50/260 ид.ч. от мястото. Съдът е приел, че с оглед неразбирателството между страните следва по съдебен ред да се разпредели ползването на незастроената площ като се отчетат правата на съсобствениците, най-целесъобразното ползване и фактическото положение – наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други постройки, както и да не засяга извършените от съсобствениците подобрения в имота. Съдът е възприел ІІ вариант на тричленна експертиза, назначена при новото разглеждане с оглед указанията в отменителното решение на ВКС, съобразно което всички съсобственици имат достъп до лицето на урегулирания имот и получават равни части от входното пространство, съответстващи на нормативните изисквания като за съпрузите Н. е определен общ дял. За К. И. е осигурен достъп до притежаваната от нея жилищна сграда и стопанска сграда, а за Н. и Д. – достъп до притежаваната от тях в съсобственост сграда.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора въпроси не са в противоречие с практиката на ВКС и не обуславят допускане на касационно обжалване в посочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос за приложимостта на чл.32,ал.2 ЗС в разглеждания случай, с оглед неговата квота и възможността, той да определи ползването, не е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика за допустимост на производството при наличие на спор за начина на ползване между съсобствениците и невъзможност те да постигнат съгласие, каква реална част да ползва всеки от тях. Липсата на решение за начина на ползване означава невъзможност да се образува такова мнозинство, поради което всеки от съсобствениците може да поиска спорът да се реши по съдебен ред. В случая самият касатор е инициирал производството по делото със завеждане на иска, т.е. е заявил,че не може да бъде постигнато мнозинство за начина на ползване на съсобственото място. Възприетият от въззивния съд вариант на експертизата е съобразен с правата на страните в съсобствеността и фактическото положение на ползваните от тях постройки в имота, както и тяхната площ. Съобразени са указанията, дадени с отменителното решение на ВКС при разпределението всички съсобственици да имат право на достъп до лицето на парцела след като до имота няма достъп от друга улица. Несъответствието в дяловете не е по-голямо от обикновеното, тъй като произтича от необходимостта да се осигури на съсобствениците достъп до единствения вход за имота откъм улицата от една страна, а от друга – подход в границите на минималната възможна широчина – 1м. за достъп до собствените им в имота постройки. Ето защо не е налице разрешение в противоречие със съдебната практика на поставения от касатора въпрос, вкл. с и приложените от него решения на ВКС, за такова разпределение на ползването между съсобствениците, което да отчита фактическото положение на изградените в имота постройки, притежаваните от всички собственици права, както и построеното от всеки един от тях. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и по втората група въпроси. Въззивният съд е изложил съображения за възприемане на посочения вариант на тричленната експертиза за подхода до процесните сгради съобразно конкретните данни и факти по делото. В изложението няма ясно формулиран въпрос и доводи по прилагане разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК относно посочените Наредба №6/2003г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии и Наредба №16 за изграждане на общодостъпна среда в гр. П.. Процесуалните въпроси също не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като са разрешени в съответствие с трайната съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.157 и чл.158 ГПК/отм./. Според нея съдът не е обвързан от констатациите на вещото лице и в този смисъл не е длъжен да възприема заключението, а да го обсъди с останалите доказателства. В разглеждания случай това е изпълнено като са изложени подробни съображения защо се възприема този вариант на тричленната експертиза. Въпросът дали следва да се постанови мотивирано определение по искане за отвод вещо лице, също не обосновава допускане на касационно обжалване. Той няма самостоятелно значение за изхода на делото. В разглеждания случай не са сочени основанията на чл.158,ал.1 ГПК /отм./, експертът е участвал в състав на тричленна експертиза и страните са имали възможност да посочат вещи лица, съгласно дадените им от съда указания.
Няма искане от ответниците по касация за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.03.2009г. по гр.дело № 157/2008г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.