3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1057
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.12.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 729/2011 година
Производството е по чл.24, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. К. Н. от [населено място] против определение на Софийски градски съд от 13.05.2011 год., постановено по в.т.д.№ 3701/2011 год., с което производството по делото е прекратено като недопустимо.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения, обосновани с формата в която съдебния акт на въззивния съд е изготвен, като същевременно се навеждат и доводи за необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С влязло в сила определение на Софийски градски съд от 27.11.2009 год., производството по гр.д.№ 7662/2009 год. е прекратено. Прието е, че подадената от А. К. Н. въззивна жалба на срещу решение на СРС от 12.03.2009 год., постановено по гр.д.№ 12314/2005 год., въз основа на която същото е образувано е процесуално недопустима, поради отсъствие на правен интерес за жалбоподателя поради уважаване на предявения от него иск. Допълнително в тази вр. са изложени и аргументи за отсъствие на процесуална възможност за обжалване единствено мотивите на съответния съдебен акт, както това изрично е прието и в т.18 от ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
Настоящият частен жалбоподател е обжалвал така постановеното прекратително определение на СГС по горепосоченото дело, но с влязло в сила определение, имащо характер на разпореждане от 18.06.2010 год. частната му жалба вх. № 44113/14. 06.2010 год. е върната на осн. чл.275, ал.2 ГПК, във вр. с чл.262, ал.2, т.1 ГПК. Прието е, че съобщението за постановеното прекратително определение на СГС било връчено лично на страната на 01.04.2010 год. и едноседмичният срок по чл.275, ал.1 ГПК, броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК за последната е изтекъл на 08.04.2010 год., поради което подадената на 14.06.2010 год. частна жалба с вх.№ 44113 е просрочена.
Определението е правилно.
Обстоятелството, че известяването на страната за съдебния акт на СГС, с който е разпоредено връщане на подадената частна жалба от 14.06.2010 год. е станало чрез трето лице – „К.- съсед от ап. 13” , а не лично на жалбоподателя или пълнолетно лице от домашните му, не е достатъчно, за да се приеме, че връчването е нередовно и не е породило целените с него правни последици, вкл. влизане в сила на съдебния акт, както необосновано се твърди от частния жалбоподател.
Видно от приложения по делото отрязък от връченото на Н. на 29.11.2010 год. съдебно съобщение, имащ характер на официален документ, с подписването му от страна на съседа от ап.13 – К., че поема задължение да го предаде на адресата изискването на чл.46, ал.2 ГПК е спазено и приложение намира въведената с чл.46, ал.4 ГПК фикция.
Следователно законосъобразно при така установените факти СГС е счел, че производството по гр.д.№ 3701 /2011 год., образувано по подадената от А. К. Н. частна жалба, върната с влязло в сила определение от 18.06.2010 год. следва да бъде прекратено поради настъпило десезиране на съда.
Обстоятелството, че срокът за обжалване на последното е изтекъл и изключва наличието на процесуална възможност за обсъждането му в настоящето производство по подадената частна жалба вх.№ 67505/ 18. 07. 2011 год..
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК адресатът на съответното съдебно съобщение би могъл, при наличие на предвидените от законодателя в чл.64, ал.2, пр.ІІ ГПК предпоставки, да иска възстановяване на срока за съответното обжалване, но такава молба адресира до СГС, която да е разгледана и приключила с положителен за жалбоподателя резултат в случая – отсъства.
Останалите въведени с частната жалба доводи свързани с редовността на извършваното в хода на делото известяване на страната, във вр. с различите съдебни актове са неотносими към обжалваното определение и не следва да бъдат обсъждани.
Що се касае до формата, в която обжалвания съдебен акт на СГС е изготвен, то следва да се посочи, че макар и не особено естетична, същата не е порок, обуславящ процесуалната му незаконосъобразност, доколкото в процесуалния закон отсъства изрично изискване за вида на изписване – ръкописно или с техническо средство.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Софийски градски съд определение от 13.05.2011 год., по гр.д.№ 3701/2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: