О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1057
гр. София, 09.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 843 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
В. И. А., Й. Г. З. и Б. Г. К., чрез пълномощника им адвокат Г. Т., обжалват в срок въззивното решение от 13.04.2010 год. по гр. д. № 114/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 3.10.2009 год. по гр. д. № 1273/2009 год. на Дупнишкия районен съд, с което е допусната съдебна делба на земеделски земи при квоти общо 1/3 ид. част за касаторите и общо 2/3 ид. ч. за ответниците по жалбата – С. Д. А., Й. С. А. и С. С. А..
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което делбата се допусне при равни права между страните. С оглед изложените в самата касационна жалба съображения може да се направи конкретизация на поставения и релевантен за изхода на спора въпрос по приложението на чл. 90а ЗН относно действието на продажбата на наследство, извършена преди възстановянате на собствеността върху земеделските земи, останали в наследство от починалия на 6.01.1968 год. Й. А.. Поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед представената съдебна практика – ТР № 1/98 год. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, както и такава по контретни граждански дела на ВКС и В..
В писмен отговор съделителите С. и Й. А., чрез адв. З. В., оспорват касационната жалба, като поддържат и становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбата между страните е допусната при квоти 2/3 ид. ч. общо за ищците и 1/3 ид. ч. общо за ответниците, сега касатори, въззивният съд е приел, че продажбата на наследството на Й. А., починал на 6.01.68 год. от страна на преживялата му съпруга С. А. в полза на един от синовете му С. А., следва да се зачете и по отношение на земеделските земи, възстановени през 1999 год. Поради това и наследниците на С. А., починал през 1995 год., притежават 2/3 ид. ч. от тях – 1/3 ид. ч. по наследство от Й. А. и 1/3 ид. ч. от продажбата на наследствената част на съпругата му, а наследниците на другия му син Г. А. – само наследствената 1/3 ид. ч. При тези квоти е допусната и делбата между тях на възстановените на наследниците на Й. А. земеделски имоти.
Въззивният съд е приел, че наследодателят Й. А. не е губил собствеността върху земеделските земи, поради което и към датата на смъртта му същите са останали в неговото наследство и съгласно разпоредбите на чл. 5, чл. 9 и чл. 89 ЗН наследниците му – съпруга и двама синове са наследили по 1/3 ид. ч. Разпореждането от страна на съпругата му с наследствения й дял е валидно с оглед спазената форма за действителност на договора за продажба на наследство, в момент, когато наследството е било открито и прието. Действието му следва да бъде зачетено с оглед висящата административна процедура по възстановяване на собствеността на общия наследодател Й. А..
Безспорно е, че в случая се касае за новооткрито наследство, по смисъла на чл. 91а, изр. 2 ЗН, относимо в равна степен и към разпоредбата на чл. 90а в частта й относно продажбата на наследство, извършена след включване в ТКЗС на имоти, собствеността върху които се възстановява. В този смисъл са и разясненията в ТР № 1/98 год. на ОСГК на ВКС, на което се позовават и касаторите.
Това новооткрито наследство е от Й. А., починал на 6.01. 1968 год. и включва възстановените с решенията от 27.10.99 год. на Поземлената комисия К. замеделски имоти.
Въпросът за зачитане на действието на продажбата на наследството му от страна на преживялата му съпруга с договора от 3.08.1992 год. в полза на един от синовете му, наследодателят на ищците, при положение, че замеделските земи, включващи се в това наследство, са възстановени по ЗСПЗЗ през 1999 год., е релевантен за изхода на спора за определяне на квотите при делбата им. Произнасянето по този въпрос на въззивния съд е в противоречие с представената съдебна практика:
В приложеното решение № 288 от 20.04.93 год. по гр. д. № 935/92 год. е прието, че продажбата на наследствени права включва съответна част от целия актив и пасив на наследството, които са налице в деня на неговото откриване. След като наследодателят не е притежавал към момента на смъртта му такива имоти /спорните по това дело/, то и такива не са включени в наследството му, поради което и не са били предмет на продажбата му. Такъв е настоящият казус, в който въззивният съд е приел друго разрешение, изхождайки от наличието на висяща административна процедура по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти, приключила през 1999 год. Същото е в противоречие и с приетото в решение № 249 от 29.03.99 год. по гр. д. № 125/98 год. на ІІ г. о. на ВКС разрешение за изключване на правното действие на извършената с договор продажба на наследство по отношение на реституирани имоти, с оглед времеизвършването на сделката – след обобществяване на имотите, а оттук и предметът на договора за продажба на наследство, включващ съвкупността от права и задължения, придобити по реда на наследяването – това, което продавачът е имал като наследник към откриването на наследството.
Противоречивото решаване на поставения въпрос в обжалваното решение и решенията на ВКС по отделните граждански дела обосновават извод за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и следва да се допусне касационното обжалване.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.04.2010 год. по гр. д. № 114/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Указва на касаторите В. И. А., Й. Г. З. и Б. Г. К., чрез адв. Г. Т., да внесат държавна такса в размер на 100 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, както и да представят вносния документ, след което делото се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: