ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1058
София, 14. август 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1939 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 211/19.12.2013 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 396/2013, с което е потвърдено решение № 831/16.04.2013 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1237/2012, допълнено с решение № 1295/14.06.2013, с което са уважени предявените искове за сумата 5.840,00 лева обезщетение за настъпилите в периода от 12.06.1996 до 15.05.2001 г. вреди по чл. 49 ЗЗД със законната лихва по чл. 86 ЗЗД, допълнено с решение № 1295/14.06.2013, с което е прекратено производството по исковете за настъпилите в периода от 15.05.2001 до 03.04.2012 г. вреди в размер на 40.055,00 лева.
Недоволна от решението е касаторката А. Х. Е., представлявана от адв. П. О. от ВАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на изменението на размера на петитума на предявения иск и за допустимостта на изменението на неговите основание и петитум при действието на отменения ГПК и за възможните изключения от общите правила, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [община] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е лишил ищеца (съответно неговата правоприемница) от възможността на ползва имота след съдебното му отстраняване в периода от 12.06.1996 до 15.05.2001 г., с което го е лишил от възможността да реализира ползи в размер на 5.840,00 лева, както се претендира с първоначалния иск, а изменението на иска за обезщетение в размер на 40.055,00 лева за времето от 15.05.2001 до 03.04.2012 г. е недопустимо, тъй като засяга както основанието, така и размера на предявения иск.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 5.840,00 до размера на 8.511,45 лева и е прекратено производството по иска за разликата над 2.671,45 лева до размера на 40.055,00 лева, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят решението по делото в тази част и се разрешават противоречиво от съдилищата. В останалата част касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че изменението на иска по основание е процесуална възможност и допустимостта за такова изменение е предоставена на изцяло на преценката на първоинстанционния съд, а тя не подлежи на инстанционен контрол.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 211/19.12.2013 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 396/2013, допълнено с решение № 1295/14.06.2013 в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 5.840,00 до размера на 8.511,45 лева и е прекратено производството по иска за разликата над 2.671,45 лева до размера на 40.055,00 лева.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 211/19.12.2013 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 396/2013, допълнено с решение № 1295/14.06.2013, в останалата обжалвана част.
Указва на касаторката А. Х. Е. и й предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 53,43 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.