1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1058
София, 16.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3429/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], чрез процесуалния му представител адв.В. К. от АК П. срещу решение № 406 от 6.3.2013 г, постановено по гр.дело № 360/2013 г на Пловдивски окръжен съд, Десети граждански състав, с което е потвърдено решение № 4205/22.11.2012 г на Районен съд-Пловдив, 15 граждански състав.С първоинстанционното решение съдът на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е отменил уволнението на Х. А. К., извършено със заповед № 1/11.5.12 г на управителя на [фирма] на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ-поради намаляване обема на работа, възстановил го е на преди заеманата длъжност в отдел „хардуер” с място на работа в офиса в [населено място] и му е присъдил обезщетение за оставане без работа в размер на 9217, 98 на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.л.225 ал.1 от КТ за времето от 12.5.12 г до 12.11.12 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба Х. А. К., чрез пълномощника си адв.П. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.Претендира разноски сторени в настоящото производство.
Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 и т.3 от КТ, вр.чл.225 ал.1 от КТ.От фактическа страна по делото е установено, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „проектант” в отдел „Х.” с професия по НКПД „инженер хардуер”, с място на работа в офиса на дружеството в [населено място].Същото е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ поради намаляване обема на работа, считано от 12.5.12 г.Представен е протокол № 1 от 26.3.2012 г на комисията за извършване на подбор, от който е видно, че е извършена съпоставка на четиримата инженери, изпълняващи една и съща трудова функция по критериите : постигнати резултати-качество на завършените проекти, комуникативност, работа в екип и съответствие и приложимост на придобития опит към текущите задачи на фирмата.Установено е, че четиримата служители притежават висше образование, владеят в равна степен английски език и копютърни програми. На служителите Д. и Х. са поставени оценки на работата съответно-отлична и много добра, а на Цер и К. –добра.Взето е решение последните двама да бъдат уволнени, поради намаления обем на работа и във връзка с взетото в този смисъл решение от работодателя.От представените от ищеца 2 бр.амбулаторни листове е видно, че страда от заболяване „хипертонична болест на сърцето”.Липсват предварително дадени поради недостатъчна медицинска документация мнение на ТЕЛК и разрешение на Инспекцията по труда за извършване на уволнението на К. на посоченото в заповедта основание.
От правна страна въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е назаконно, тъй като в случая Трудово-екпертната лекарска комисия не е дала мнение по смисъла на чл.333 ал.2 от КТ за уволнението на ищеца, поради липса на достатъчна медицинска документация, това е предопределило и невъзможността Инспекцията по труда да даде предварително разрешение. При това положение уволнението е отмменено на формално основание, предвид нарушение императива на чл.333 ал.2 от КТ.Отделно от това съдът е приел, че ответникът не е установил законосъобразно извършен подбор, тъй като от представения протокол не може да бъде изведен извода за наличието на действителна съпоставка между служителите по законоустановените критерии и обективността на поставените оценки.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът подържа, че са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.Подържа, че по материално правния въпрос „задължен ли е работодателя, след като е поискал мнение на ТЕЛК, да извърши и други допълнителни действия за установяване на твърдяното от работника/служителя заболяване, без последния да му съдейства” е налице противоречива практика- решение № 1077 от 8.10.1999 г на ВКС, Трето ГО по гр.дело № 1147/98 г, решение № 121 от 14.4.2010 г на ВКС, Трето ГО по гр.дело № 937/09 г, решение № 1652 от 13.2.2004 г на ВКС, трето ГО по гр.дело № 952/02 на ВКС, Трето ГО.Подържа, че обективираната в решение от 17.6.2010 г по гр.дело № 477/10 г на ВКС, Четвърто ГО задължителна практика по чл.290 от ГПК е неправилна и противоречи на закона, поради което следва да бъде преодоляна по реда на чл.280 ал.1. т. 3 от КТ като бъде споделено обратното виждане, съдържащо се в особеното мнение към решението.Подържа така също, че по материалноправния въпрос относно законосъобразността на проведения подбор съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 125 от 29.5.12 г на ВКС, Четвърто ГО по гр.дело № 543/11 г, решение № 434 от 23.10.12 г на ВКС, Четвърто ГО по гр.дело 1619/11, решение № 190 от 11.5.12 г на ВКС, Четвърто ГО по гр.дело № 1638/10 г и решение № 103 от 11.5.12 г на ВКС, Трето ГО по гр.дело № 243/11 г.
По основанията за допускане на касационно обжалване.
По първия въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 219 от 28.4.2011 г по гр.дело № 1821/2009 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 355 от 17.6.2010 г на ВКС по гр.дело № 477/2010 г на ВКС, Четвърто ГО, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно които закрилата по чл.333 има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии.Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г за болестите при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата.Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила.Във всички други случаи неизпълнението на задължението на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ.Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него.
В разглеждания случай работникът е представил доказателства за това, че страда от заболяване /исхемична болест на сърцето/, за което се предвижда закрила.Липсва спор, че работодателят не е получил мнение на ТЕЛК и предварително разрешение на Инспекцията по труда за уволнението му, следователно същото е незаконно поради противоречие с императива на чл.333 ал.1 т.3 от КТ.Причините, поради които мнение на ТЕЛК и предварително разрешение на Инспекцията по труда не са получени са ирелевантни.Важното в случая е, че мнение и разрешение са поискани и не са получени.При това положение уволнението подлежи на отмяна само на това основание без да е необходимо спора да бъде разглеждан по същество.В този смисъл са и изводите на въззивния съд.Следователно не е налице основанието за допускане на касационно обжалване.По поставения въпрос материалноправен въпрос е налице задължителна уеднаквена съдебна практика, изключва приложението на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Касае се за приложението на правната норма по чл.333 ал.1 т.3 от КТ, която не е нова или неясна и не се нуждае от тълкуване.
По втория въпрос.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда.Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.В. решение е изцяло съобразено с посоченото Тълкувателно решение. В разглеждания случай работодателят не е ангажирал в хода на процеса доказателства за това как, въз основа на какви фактически обстоятелства е приел, че работата на първите двама подлежащи на съпоставка служители е „отлична” и „много добра”, а работата на ищеца е „добра”. Работникът е оспорил законосъобразността на уволнението поради нарушение на императива по чл.329 ал.1 от ГПК, поради което в компетентността на възизвния съд е да обсъди представения протокол, в който подбора е обективиран и при липса на други доказателства за посочените в него факти да приеме, същите за недоказани.Действително не е в тежест на ответника да посочи мотивите поради които е приел, посочените общи оценки за обективни, но в негова тежест е да установи, че те са поставени след извършена надлежна съпоставка на служителите по критерия, кой работи по-добре.Действително работодателят не е длъжен да документира процеса на оценка на лицата, но е длъжен при оспорване на уволнението на основание чл.329 ал.1 от ГПК да ангажира доказателства за това, че са предпочетени за оставане лицата, които работят по добре.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски за настоящото производство в размер на 800 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 от 6.3.2013 г, постановено по гр.дело № 360/2013 г на Пловдивски окръжен съд, Десети граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място], чрез процесуалния му представител адв.В. К. от АК П. [населено място], [улица] да заплати на Х. А. К. с адрес този на пълномощника му адв.Н.П.- [населено място], [улица] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски за тази инстанция в размер на 800 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.