2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1058
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.12.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 991/2011година
Производството е по чл.282, ал.2, т.1 и сл. ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма], гр. София вх.№ 71523/01.08.2011год., подадена чрез процесуалния представител на ЮЛ адв. Пл.С. – САК за спиране изпълнението на въззивното решение на Софийски градски съд от 27.05.2011 год., постановено по т.д.№ 3745/2010 год., с което при условията на чл.271, ал.1 и сл. ГПК е потвърдено решението на Софийски районен съд от 26. 10.2009 год., по гр.д.№ 14325/2007 год. и е отхвърлен предявения от молителя, като ищец, срещу Мария К. Б.- Ф. и [фирма] иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, като е осъден същия да заплати сумата 15 000 лв., представляваща направени от ответниците деловодни разноски.
За да обоснове искането си за спиране молителят твърди, че е налице подадена от негова страна редовна и допустима касационна жалба против горепосоченото въззивно решение, в частта му относно присъдените на ответниците деловодни разноски, поради което и предвид своевременно внесено обезпечение в определения в чл. 282, ал.2, т.1 ГПК размер по специалната сметка за обезпечения на ВКС, то предпоставките на закона за допускане на исканото спиране са налице.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като съобрази изложените доводи и данните по делото намира, че при така представените по делото доказателства молбата за спиране е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Вярно е, че в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК молителят е подал касационна жалба вх. на СГС № 67195/ 15.07.2011 год. срещу въззивно решение на Софийски градски съд от 27.05.2011 год., по т.д.№ 3745/ 2010 год., в частта му относно присъдените деловодни разноски, нередовността на която е отстранена с внасяне на сумата 30.00 лв. д.т. за производството по чл.288 ГПК, но съгласно последователната практика на ВКС, изразена в определение на І-во т.о. на ВКС № 121 /2004 год., по ч.гр.д.№ 76/2004 год., в тази си част въззивното решение има характер на определение и по отношение на него правото на принудително изпълнение, не се разпростира – арг. от чл.404, ал.1 ГПК.
Следователно в частта за деловодните разноски невлязлото в сила въззивно решение, независимо от характера на иска, по който е постановено, не съставлява „решение за парично вземане” по см. на чл. 282, ал.2, т.1 ГПК, поради което не е налице основание за спирането му, независимо от внесеното обезпечение, който факт е надлежно удостоверен.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКАЗВА СПИРАНЕ изпълнението на въззивно решение на Софийски градски съд от 27.05.2011 год., по т.д.№ 3745/2010 год., в частта относно присъдените деловодни разноски, при внесеното от молителя [фирма], гр. София, по специалната сметка на ВКС, обезпечение в размер на сумата 15 000 лв./ петнадесет хиляди лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: