О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1058
София, 10.08.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 103 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. В. С. от гр. Р., приподписана от адв. З от АК- С. , против въззивно решение № 312 от 20.06.2008 г./в жалбата погрешно е посочена датата 20.05.2008 г./, постановено по гр.д. № 262/2008 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 251а от 21.01.2008 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 4985/2006 г., в частта, с която е отхвърлен предявения от С. В. С. срещу Г. Т. К. от гр. Р., иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата над 172,15 лв. до 518,45 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане и е уважил иска за сумата от 519,45 лв. Със същото решение е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди за сумата над 519,45 лв. до пълния предявен размер от 7540 лв. и за неимуществени вреди за сумата от 2000 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове по чл. 45 ЗЗД в пълния им предявен размер, е в противоречие практиката на ВКС, основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание, жалбоподателят сочи и представя съдебна практика – решение № 1* от 11.12.1962 г. по гр.д. № 1444/1962 г. на ІV г.о. на ВС, решение № 19 от 11.01.1955 г. по гр.д. № 6840/1954 г. на ІV г.о. на ВС, решение № 129 от 05.03.1986 г. по гр.д. № 682/1985 г. на І го.о на ВС и Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС. В изложение към касационната жалба е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, но конкретния въпрос не е формулиран.
Ответникът по касационната жалба Г. Т. К. от гр. Р., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който да изрази становище по жалбата и по допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Пленума на Върховния съд и на трайно установената съдебна практика.
Както по-горе е посочено, според жалбоподателя въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, но не е извел такъв въпрос. От съдържанието на касационната жалба, както и от съдържанието на приложените съдебни решения като съдебна практика на ВС, може да бъде изведен материалноправен въпрос, а именно следва ли да се приложи чл. 45, ал. 1 ЗЗД при установено противоправно поведение на ответника, причинени вреди и установена причинна връзка между тях.
Настоящата инстанция счита, че както представените от касатора съдебни решения на ВС, така и обжалваното въззивно решение еднозначно посочват, че за уважаването на иск за непозволено увреждане следва да бъде доказано противоправно поведение на ответника, вредоносен резултат и причинна връзка между тях. За да постанови своето решение, въззивният съд е приел, че ищецът е доказал претърпени имуществени вреди над присъдения размер от първоинстанционния съд, но не и до пълния претендиран размер. Приел е също така, че ищецът не е доказал твърдението за претърпени неимуществени вреди, поради което е оставил в сила в тази му част първоинстанционното решение, с което този иск е отхвърлен. Въззивният съд е основал своите изводи след анализ на доказателствения материал, събран по делото, в това число и приетите в съдопроизводството съдебно-технически експертизи, обсъдени при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./. Евентуалната необоснованост на изводите на въззивния съд, е основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава допускането на касационно обжалване.
Настоящата инстанция счита, че жалбоподателят не е доказал наличие на противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС, респ. ВС относно приложението на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За противоречиво прилагане на тази разпоредба по всяко конкретно дело, следва да са налице доказателства за противоправно поведение на ответника, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, съдът да е достигнал до този извод и въпреки това, да не приложил разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Представеното Постановление № 1/1953 г. на ПВС е неотносимо в настоящия случай, тъй като се отнася до формата и съдържанието на решението и присъдата.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 312 от 20.06.2008 г., постановено по гр.д. № 262/2008 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия по касационна жалба вх. № 7822/02.09.2008 г. на С. В. С. от гр. Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: