3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
София, 16.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3301/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А.М. чрез процесуалния й представител юрисконсулт Женя С. срещу решение № 68 от 6.3.2013 г, постановено по гр.дело № 63/2013 г на Окръжен съд Хасково, Гражданско отделение, Трети състав.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторът подържа, че е налице касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото по материалноправния въпрос „ длъжен ли е работодателят при наличие на доказателства за това, че даден служител е назначен на длъжност след уволнението на друг служител от същата длъжност да съобразява и взема предвид броя на щатовете за същата длъжност при преценка кой да бъде уволнен след явяване на работа на незаконно уволнение служител” липсва задължителна съдебна практика и същият е от значение за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба М. Г. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника му адв.В. О. от Хасковска адвокатска колегия.Подържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, отделно от това подържа, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно поради което моли да бъде оставено в сила.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.С решение № 285 от 15.11.12 г, постановено по гр.дело № 597/12 г , Районен съд-Свиленград, ГК е признал за незаконно уволнението на ищеца М. Г. М., извършено със заповед № 3836/8.6.12 г на директора на А. „М” на основание чл.328 ал.1 т.8 от КТ, възстановил го е на преди заеманата длъжност „старши митнически специалист” в М. п. „К. А.” – М. С. на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, и му е присъдил обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер на 3757, 97 лв за периода 9.6.12 г -2.11.12 г.
С въззивното решение е потвърдено решението на Районен съд Свиленград в частта, с която исковете по чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ са уважени като последния до размера на сумата 3757, 97 лв.Решението е отменено в частта, с която искът по чл.225 ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер и период като на ищеца е присъдено обезщетение за целия исков.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ Хасковски окръжен съд е приел, че уволнението, извършено на основание чл.328 ал.1 т.8 от КТ е незаконно, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на приложеното уволнително основание, а именно възстановения на работа служител да е заемал, заеманата от незаконно уволнения служител длъжност.Прието е от доказателствата по делото, че ищецът е постъпил на работа в ответната агенция през 1989 г, а процесната длъжност е заемал от 2001 г – преди да бъде прекратено трудовото правоотношение с незаконно уволнения със заповед от 16.12.2009 г служител А. А..
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по посочения материалноправен въпрос. Потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор на работника на посоченото основание е обусловено от следните кумулативно дадени предпоставки : длъжността да е била заемана от работник или служител, който е бил уволнен, на същата длъжност да е назначен друг работник или служител и незаконно уволнения да е възтановен на преди заеманата длъжност с влязло в сила решение. Нормата на член чл.328 ал.1 т.8 от КТ не е непълна или неясна, поради което не се нуждае от тълкуване.От текста на закона произтичат задължителните елементите от фактическия състав на това уволнително основание , а именно : възстановения на работа с влязло в сила съдебно решение незаконно уволнен работник или служител, преди уволнението да е заемал същата длъжност, която да е заел работникът или служителят, който в последствие е уволнен на основание чл.328 ал.1 т.8 от КТ.В разглеждания случай този елемент не е налице поради което уволнението е прието за незаконно.Поставеният от касатора материалноправен въпрос не е обусловил крайния изход на спора, тъй като е неотносим към данните по конкретното дело.Следователно не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника разноските за настоящата инстанция, но предвид липсата на доказателства за сторени такива, разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения В. касационнен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 6.3.2013 г, постановено по гр.дело № 63/2013 г на Окръжен съд Хасково, Гражданско отделение, Трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.