2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1059
гр. София,24.11.2010г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 319 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. А. Г., Т. Т. Г., Г. А. Г. и Р. Д. Г. чрез пълномощника си адв. Н.С. са обжалвали въззивното решение на Габровския окръжен съд № 216 от 03.12.2009г. по гр.д.№ 252/2009г.
Ответниците П. П. М. и И. В. М. изразяват становище, че касационната жалба е недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК.
Ответникът [община] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, обжалваемият интерес по оценяемия иск по чл.108 ЗС е над 1000лв. с оглед данните по делото за пазарната оценка на имота при сключения договор за продажба от 03.10.2007г. , жалбата отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Габровският окръжен съд е оставил в сила решението на Габровския районен съд № 152 от 30.05.2009г. по гр.д.№ 1059/2008г. , с което са отхвърлени исковете , предявени от Д. А. Г., Т. Т. Г., Г. А. Г. и Р. Д. Г. против П. П. М. и И. В. М. за предаване владението на 36 кв.м.от ПИ 14218.510.170 , да прустановят изграждането на подпорна стена в тази част от имота, както и да заплатят обезщетение по чл.45 за разрушената каменна и метална ограда.
Въззивният съд е приел, че ищците основават своето право на собственост на спорните 36 кв.м. , за които твърдят, че са част от имот № 14218.5100170 на грешка в кадастралната карта на[населено място], одобрена със заповед РД-18-64 от 26.10.2007г. на И. директор на АГКК . Този спор обаче не може да бъде разрешен чрез ревандикационен иск, защото той има за предмет пространствения обхват на правото на собственост според одобрената кадастрална карта. С този иск не може да бъде разрешен спор за имуществено право към един минал момент, тъй като затова е предвиден специалният по чл.53 ал.2 ЗКИР, каквато квалификация не може да се даде на предявения иск при формулирания петитум и обстоятелствата, изложени в исковата молба.
По поставените въпроси в изложението за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Въпросът има ли задължение въззивния съд да остави без движение исковата молба, когато тя е нередовна не е стоял за разглеждане пред въззивния съд, защото исковата молба е отговаряла на изискванията на чл.98 б.”г” и „д” ГПК /отм./ – в нея има подробно изложение на обстоятелствата на които се основават исковете и формулираните петитуми по всеки един от тях са точни и ясни. Съдът не е направил извод, че е налице неяснота на основанието и петитума, както се поддържа от касаторите, а е посочил, че не е предявен надлежния иск за защита на собствеността при наличието на спор, който е свързан с вярното заснемане на кадастралната граница между имотите на ищците и ответниците.
По втория въпрос за съотношението на исковете по чл.108 ЗС и чл.53 ал.2 ЗКИР и допустим ли е иск по чл.108 ЗС когато е налице грешка в кадастралния план, но същевременно е нарушено правото на собственост чрез завладяване на част от имота на съседа няма противоречие между приетото от въззивния съд и цитираната от касаторите съдебна практика. В решение № 30 /2009г. по гр.д.№ 5244/2007г. на ВКС, І г.о. на което те се позовават изрично е посочено, че когато спорът за владението на реална част от недвижим имот е възникнал от неправилно нанасяне на имота в кадастралния план , редът за защита на правата е по чл. 53 ЗКИР, а правният интерес от провеждане на установителен иск за собственост се определя в зависимост от владението на имота извън хипотезата на спор за право към минал момент. По същия въпрос и в същия смисъл се е произнесъл ВКС и с решение по гр.д.№ 552/2009г. на ВКС, І г.о. , постановено по реда на чл.290 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд № 216 от 03.12.2009г. по гр.д.№ 252/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: