6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
С., 29.10. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3883 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. С. Х. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Б. от АК-В., против въззивно решение № 31 от 25.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 24/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 2201 от 21.11.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 902/2009 г., са отхвърлени предявените от касаторката срещу К. Г. Х. от [населено място], искове с правно основание чл. 29 СК/отм./ за присъждане на стойността, с която ищцата Т. Х. е допринесла да увеличение на имуществото на [фирма], собственост на ответника, неин бивш съпруг.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 29 СК/отм./, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, обусловили изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са – от процесуалноправен характер – за задължението на съда по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, както и да прецени и обсъди всички възражения на страните, в частност може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; дължи ли произнасяне въззивния съд и в частта за разноските след като е обжалвано първоинстанционното решение в неговата цялост и е направено изрично искане за такова произнасяне, и от материалноправен характер – имат ли семеен характер средствата, вложени в придобитото от ЕТ имущество по време на брака му със съпруга-нетърговец, ако по делото се установи, че придобитото от ЕТ имущество не е придобито със средства, получени в резултат на реинвестиране на печалбата от търговската му дейност; доброволното авалиране на запис на заповед от съпруга-нетърговец, съставлява ли принос по см. на чл. 29 СК/отм./ и присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ/разписка, платежно нареждане и пр./ или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено. В подкрепа на твърденията си касаторката е представила съдебна практика – решение № 700 от 28.10.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 91/2010 г., решение № 409/2012 от 28.02.2013 г. на ВКС, І г.о. по гр.д. № 59/2011 г., решение № 554 от 08.02.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1163/2010 г., решение № 450 от 21.07.2009 г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 3547/2008 г., решение № 460 от 27.05.2010 г. на ВКС, І г.о. по гр.д. № 768/2009 г., решение № 621 от 22.10.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1927/2009 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. Г. Х. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. Е. М. от АК-В. и М. Т. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди, че жалбата е просрочена като подадена извън срока по чл. 283 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 29 СК/отм./, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК – с вх. № 1931 от 10.04.2013 г., видно от приложеното съобщение на л. 41 от въззивното дело, получено от пълномощника на Т. Х. адв. Д. Б. на 13.03.2013 г.
За да постанови обжалваното решение, с което като е потвърдено първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск по чл. 29 СК/отм./, въззивният съд е приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест в процеса относно фактите, от които черпи права, не е установила принос в придобиване на процесното имущество под някоя от формите, предвидени в закона – с личен труд, с лични средства, с грижи за децата и работа в домакинството. Приел е, че не е установено ищцата да е вложила лични средства във фирмата на съпруга си, да е работила в нея, освен по трудови договори като офис и технически сътрудник в две търговски дружества и в процесния ЕТ и е получавала трудово възнаграждение затова, не са й възлагани допълнителни функции, свързани с дейността на ресторанта и хотела, родените от брака три деца са посещавали седмична детска градина и за тях е полагала грижи детегледачка, а работата в домакинството е извършвана от наета затова жена, като храната за семейството се е приготвяла в ресторанта, собственост на ЕТ.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставените в изложението процесуалноправни въпроси са свързани с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и се свеждат до това, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Тези процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на спора, но те не са решени от въззивния съд в противоречие, както със задължителната съдебна практика, уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. и с тази, посочена от касаторката. Така с решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че ищецът по иск с правно основание чл. 29 СК/отм./ следва да докаже принос в личното имущество на другия съпруг, който може да се изрази във влагане на лични средства, полагане на труд, грижи за децата или работа в домакинството, което в конкретния случай ищцата не е сторила, а за установяване на тези факти тежестта на доказване е нейна. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правнопораждащи факти в обективната действителност като в противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало, какъвто е настоящия случай. Поставените материалноправни въпроси – имат ли семеен характер средствата, вложени в придобитото от ЕТ имущество по време на брака му със съпруга-нетърговец, ако по делото се установи, че придобитото от ЕТ имущество не е придобито със средства, получени в резултат на реинвестиране на печалбата от търговската му дейност, както и доброволното авалиране на запис на заповед от съпруга-нетърговец, съставлява ли принос по см. на чл. 29 СК/отм./, са фактически и излизат извън пределите на настоящото производство. Освен това те не обуславят изхода на делото по предявения иск с правно основание чл. 29 СК/отм./, както с оглед характера на този иск – облигационен осъдителен, а именно – иск за дял от стойността на конкретно имущество, което е парично вземане, съставляващо паричния еквивалент на дела на претендиращия съпруг-несобственик от личното имущество на съпруга ответник по иска, служещо за упражняване на професията му в т.ч. и като едноличен търговец, така и с тежестта на доказването му. Съпругът, претендиращ стойностен дял, който твърди, че има принос под някоя от посочените форми, следва да докаже този правно-релевантен за изхода на спора факт, което в случая с оглед решителните мотиви на въззивния съд ищцата не е сторила.
Що се отнася до поставените правни въпроси от материално и процесуално естество, свързани с разноските по делото, те също не са обусловили изхода на делото, поради което не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по тях, тъй като страната разполага с възможностите на чл. 248 ГПК за допълване и изменение на въззивното решение в тази му част.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, в частност допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 29 СК/отм./, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст. В заключение въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 29 СК/отм./, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не се претендират, а и липсват данни да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31 от 25.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 24/2013 г. на Варненския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 1931 от 10.04.2013 г. на Т. С. Х. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: