2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
С., 30.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 689/2011 г.
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от З. С. Й. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. И., срещу определение № 1 764 от 07.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 14 133/2010 г. Със същото не се приема възражението на жалбоподателя по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 05.07.2010 г. по ч. гр. д. № 28 504/2010 г. по описа на СРС и се оставя без разглеждане подадената от Й. частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – Р. Ж. Б. от [населено място] депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената частна жалба е едната й част е недопустима, а по отношение на същата, с която се обжалва въззивното определение по чл. 419 ГПК са изложени доводи за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но в едната й част е процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение не се приема възражението на жалбоподателя по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 05.07.2010 г. по ч. гр. д. № 28 504/2010 г. по описа на СРС и се оставя без разглеждане подадената от Й. частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
По отношение на частната жалба срещу определението в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата на Й. срещу незабавното изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК:
Съгласно чл. 419, ал. 1 ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчването на заповедта. Видно от данните по делото (призовка за доброволно изпълнение, справка за постоянен и настоящ адрес и уведомление) заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47 ГПК на 12.10.2010 г., от който момент започва да тече и двуседмичния срок за подаване на частна жалба. Същият е изтекъл на 26.10.2010 г. – присъствен ден – сряда. Частната жалба е постъпила в регистратурата на 12.11.2010 г. (вх. № 1 036 772), т. е. същата се явява просрочена. По делото не е приложен пощенски плик, удостоверяващ изпращането й по пощата, с оглед на което е неприложима и разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК. След като частната жалба е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 419, ал. 1 ГПК, същата е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане от въззивния съд.
По отношение на частната жалба срещу определението в частта, с което не се приема възражението на жалбоподателя по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК:
Актът на съда, постановен по реда на чл. 423 ГПК, не подлежи на обжалване пред по-горен по степен съд, поради обстоятелството, че това производството има характер на извънинстанционен контрол на разпореждането на съда за издаване на заповед за изпълнение и намира приложение при изчерпателно изброени в процесуалната норма хипотези. Ако възражението се приеме за основателно, се възстановява висящността на заповедното производство и първоинстанционният съд извършва действията по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако възражението се остави без уважение заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет. Налице са общи черти с производството по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, решението по което не подлежи на инстанционна проверка.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на З. С. Й. от [населено място] срещу определение № 1 764 от 07.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 14 133/2010 г. в частта, с която не се приема подаденото от същия възражение по чл. 423 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 764 от 07.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 14 133/2010 г. в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на З. С. Й. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: