О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
София 22.11. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 599/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. „Х. Н.”, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. А., срещу въззивно решение от 08.12.2010г. по гр. дело № 2484/2008г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения, че постановеното решение противоречи на практиката на ВКС „по отношение на придобивната погасителна давност”. Сочи се и че практиката на ВКС относно придобивната давност е противоречива, а ВКС не се е произнасял по въпроса, свързан със собствеността на кооперациите. Сочат се и се прилагат решения и определения на ВКС.
Ответникът по касация Централен кооперативен съюз /Ц./ – София, оспорва жалбата в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 23.05.2008г. по гр.д.№11947/2005г. на Софийския районен съд. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Централен кооперативен съюз /Ц./ срещу К. „Х. Н.” относно недвижими имоти,находящи се в [населено място], [улица] /подробно описани/ и е отменен на основание чл.431,ал.2 ГПК /отм./ нотариален акт за собственост №58/2002г.
Въззивният съд е приел, че е налице правоприемство между ищеца и Сладкарска ТПК”Х. Н.”, учредена през 1959г., която е била собственик на поземления имот по силата на дворищна регулация от 1965г. и 1972г. и на основание приращение на построените сгради. Съобразно действащия до 1983г. Закон за кооперациите и Правилник за кооперативните организации, утвърден с Постановление №165/1960г. и писмените доказателства по делото /решение на ИК на СГНС/, то след прекратяването на ТПК”Х. Н.” и заличаването и на 30.04.1975г. като правен субект, правоприемник на активите и пасивите и са преминали към Ц.. С последващо решение на Ц. дейността на прекратената кооперация е преминала към новоучреденото предприятие Х.”Хр.Н.”, което е получило единствено правото да стопанисва активите. Ответната кооперация, регистрирана през 1991г. не може да придобие по силата на правоприемство от Х.”Х. Н.” процесните имоти поради това, че то не е било техен собственик като правоприемник на заличената кооперация от една страна, а от друга – новоучредената кооперация – ответник, не е правоприемник на заличената или пък на кооперативното предприятие. По заявеното от кооперацията възражение, че е придобила имота по силата на давностно владение, въззивният съд е приел, че съгласно чл.31,ал.3 ЗК/1991г./ не може да се придобие по давност вещ, която е кооперативна собственост. Забраната е в сила до отмяна на закона с ДВ, бр.113/1999г./. При това положение владението за период 1991г. – 1999г. спрямо ищеца е правно ирелевантно, а до предявяване на иска през 2005г. не е налице изискуемият от чл.79,ал.2 ЗС 10-годишен срок.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. При липса на ясна и точна формулировка на правния въпрос, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. В разглеждания случай касаторът не е формулирал конкретен и ясен правен въпрос, който да е от значение за спора и да е обусловил неговия изход. Посоченото, че е налице противоречие с практиката на ВКС по въпроса за „придобивната погасителна давност”, както и че е налице противоречивото решаване на въпросите за придобивната давност от ВКС, не съставляват конкретен материалноправен въпрос. Касаторът е приложил решения на ВКС, касаещи фактическия състав на придобивната давност по чл.79,ал.1 ЗС, както и ограниченията за придобиване на имот по давност по чл.29 З. и определения по чл.288 ГПК за допускане касационно обжалване по конкретни правни въпроси – придобиване по давност на постройка, изградена в съсобствен имот /№117/2008г., по гр.д.№4043/2008г., ІІІг.о./, приложение на придобивната давност при признание от ищеца, че не е владял имота /№504/2008г., по гр.д.№2480/2008г., І г.о./. Предвид изложеното по-горе относно липсата на конкретно формулиран ясен правен въпрос, тези съдебни актове не могат да бъдат преценени като относими към разглеждания случай.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и доказателства в тази насока.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.12.2010г. по гр. дело № 2484/2008г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: