О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр. София, 10.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 3969/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. и П. П., чрез процесуалния си представител адв. Т. Т. от Адвокатска колегия [населено място] против решение № ІV-45/18.05.2016 г. по гр.д. № 487/2016 г.на Бургаския окръжен съд , ГО, -ІV ти въз.състав, с което е потвърдено решение № 67/13.01.2016 г. по гр.д. № 5343/2015 г. на Бургаския районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от двамата жалбоподатели искове за неимуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което са били оправдани с влязла в сила присъда, съответно за размера над 2500 лв. до 10 000 лв. за Д. Д. и над 2000 лв. до 10 000 лв. за П. П..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Правят се оплаквания , че съдът не е определил дължимото обезщетение с оглед принципа на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД , както и че въззивният съд не е изложил мотиви, обосноваващи приетия от него размер на дължимо обезщетение.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не взема становище относно изпълнението на законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, с оглед правомощията си по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, които имат право и интерес от обжалване , отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В така представеното изложение към касационното жалба касаторът не е формулирал правен въпрос с посочената характеристика. Вместо това съдържанието на Изложението включва оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част.В тази насока е оплакването , че съдът необосновано е приел, че определените от първата инстанция обезщетения не са достатъчни за да възмездят жалбоподателите за претърпените вреди, както и това , че решението е постановено в противоречие с чл.5,ал.5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която има пряко действие.Посочено е също така ,че въззивното решение е постановено в противоречие с трайна съдебна практика Р № 310/02.11.2015 г. по гр.д. № 410/2015 г., ІV ГО на ВКС, с което е определено обезщетение в значително по- голям размер / 35 000 лв./ С оглед на това касаторите считат, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос , а именно този относно размера на дължимото обезщетение в противоречие с трайната практика на ВКС – основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Оплакванията за неправилност на обжалваното решение не съставляват правен въпрос и не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. Същите са касационни основания за евентуална отмяна / 293,ал.2 ГПК/ на решението в случай , че касационното обжалване бъде допуснато, но не подлежат на обсъждане в настоящото производство , което е предварително. Във връзка с твърдението, че решението е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС също липсва формулиран правен въпрос. Няма такъв характер този за размера на обезщетението. Дори да се приеме обратното, по отношение на него не може да обоснове основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , доколкото конкретния размер на обезщетението се определя с оглед конкретните обстоятелства по всяко дело, които са различни. Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-45/18.05.2016 г. по гр.д.№487/2016 г.на Бургаския окръжен съд , ГО, -ІV ти въз.състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: