О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари , две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3436/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. М. К., чрез адв.Н. А. от АК Бургас срещу решение №1038 от03.05.2019г по в. гр.дело № 6262/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №5660 от 27.08.2018г по гр.д № 12732/2017г на Софийски градски съд ,І-20 състав .
Иск на касатора ,предявен срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2,ал.1 т.3 ЗОДОВ поради повдигнато на 13.08.2004г обвинение срещу ищеца в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер(контрабанда на високорисково наркотично вещество), за което е оправдан с присъда,влязла в сила на 20.12.2009г,е приет за доказан по основание . С решението е определено по размер дължимото по справедливост обезщетение,но по възражение на ответника искът е отхвърлен като погасен поради изтекла обща петгодишна погасителна давност за вземането, към момента на предявяване на претенцията погасила правото на иск срещу държавата. На свой ред въззивният съд е приел, че погасителната давност за реализиране отговорността на държавата по съдебен ред е започнала да тече от влизане в сила на оправдателната присъда съгласно разясненията в ТР №3/2005г ОСГТК по приложението на ЗОДОВ и е изтекла на 20.12.2014г съгласно чл. 110 ЗЗД . Исковата молба е била депозирана в съда по пощата на 05.10.2017г , повече от две години и 10 месеца след изтичане на давността, ез да е установено обстоятелство,което прекъсва или спира давностния срок, който е пет години за всички вземания ,вкл. от непозволено увреждане , за които не е предвиден по-кратък срок.
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК по въпроса :разпоредбата на чл.6,т.1 и чл.5,т.5 и чл. 13 ЕКПЧОС, съответно ЗОДОВ предвиждат ли давностен срок с изтичане на който се погасява правото на иск.
Изложени са съображения, че щом цитираните във въпроса норми не уреждат погасителна давност, искът не може да бъде отхвърлен на това основание и отхвърлянето му е в противоречие със същите, още повече след като нито един държавен орган не е разяснил на ищеца как да защити правата си .
Прокуратурата на РБ не е депозирала отговор.
След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставен е въпрос , чиито отговор , като основан на справка по съдържанието на цитираните норми – чл. 6 , т.1 и чл.5,т.5 и чл. 13 ЕКПЧОС ще е отрицателен, т.е.тези норми не съдържат уредба на погасителната давност , но отговора на поставения въпрос не е от обуславящо значение за решаващото съображение на съда да отхвърли погасения по давност иск на това основание. Част от съдържанието на въпроса ,или негово произтичащо от обстоятелствата по делото условие в случая не може да бъде заявлението на защитата , че ищцът не е бил запознат с правата си по начина ,който чл.3 ЗОДОВ предписва , евентуално затова да се прецени започвала ли е да тече давност .Този довод не е бил изтъкнат пред инстанциите ,за обуслови обсъждането му от съда, не са въведени и свързаните с него отрицателни твърдения от ищеца, за да се докаже изпълнен ли е бил чл. 3 ЗОДОВ в случая и как . Поради това и въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не може да се основава на подобни неизследвани по делото обстоятелства .
Не е налице и посоченото специално основание по чл.280,ал.1т.2 ГПК. То е изтъкнато бланкетно и без обосновка от защитата . За пълнота следва да се изтъкне че цитираните норми на ЕКПЧОС съдържат правна уредба която не е тълкувана като изключваща задължението на решаващия съд на държава – членка да приложи закон, уреждащ погасителната давност , нито съществува практика на Съда на Европейския съюз, основана на несъвместимост на изведените в ЕКПЧОС принципи с института на погасителната давност, уреден с норми на вътрешното право,като приложим за всички вземания .Нормите на приложимия в случая ЗОДОВ не съдържат уредба на погасителната давност,но съдържат препращане към общия закон(пар.1 от ЗР на ЗОДОВ), който урежда този правен институт и въззивния съд се е позовал на приложимата обща норма.Поради това и в частта ,засягаща съдържанието на ЗОДОВ отговорът на формулирания въпрос няма да обуслови други решаващи изводи и друг изход на делото.
Не е отговорено на общо изискване на чл. 280 ал.1 ГПК въпросът в изложението да е свързан с решаващите съображения на съда, в решаваща за изхода на делото насока и след като при формулирането на правен въпрос не е изпълнен критерия в чл. 280 ал.1 ГПК от съдържателна страна ,касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното ,Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1038 от 03.05.2019г по в. гр.дело № 6262/2018г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .