О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№106
[населено място], 11.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 547 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2611 от 14.04.2014г. по гр.д. № 2787/2009г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав, с която е отменено решение 24.10.2000г. по гр.д. № 8851/1996г. на Софийски районен съд, 47 състав и вместо това е отхвърлен предявения от С. Г. М. /починал и заместен от наследниците си Ц. С. Б. и Й. С. П./ против Д. М. К. и Н. П. К. /двамата починали и заместени от Е. Д. К./ иск по чл. 108 ЗС относно недвижим имот представляващ дворно място от 755 кв.м., съставляващо парцел ХІХ-531 от кв. 42 по плана на вилна зона „І част разширение Киноцентъра”, представляващо част от нива с площ 1352 кв.м. в м. „Гърлото”, представляваща имот № 30,31 по к.л. 661 от 1950г.
Касационната жалба е подадена от Ц. С. Б. и Й. С. П. чрез пълномощника адв. М.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1- 3 ГПК.
Ответницата Е. Д. К. взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 108 ЗС, развива се по реда на отменения ГПК и се разглежда от въззивната инстанция за втори път – след като с решение на Върховния касационен съд е отменено предходно въззивно решение по спора. Първото касационно производство е по реда на чл. 218а ГПК/отм./ и разглежда въпроса за идентичността между имота, възстановен от поземлената комисия и този, притежаван от ответниците по покупко-продажбата от ТКЗС от 1971г. Делото е върнато за ново разглеждане за извършване нова преценка на заключенията на вещите лица и на свидетелските показания.
Ищците са наследници на Г. М. П. и в тяхна полза е постановено решение на Поземлена комисия-В. от 21.10.1994г. за възстановяване на собствеността в стари реални граници върху свободна част от нива с площ 1,352дка в местн.”Гърлото”, която по регулационния план на С., местн.”Киноцентъра-1ч. разширение”представлява имот № 30,31, парцел ХХІ – 115 кв.м., парцел ХХ – 980 кв.м., парцел ХІХ – 589 кв.м., кадастрален лист 661 по кадастрален план, изработен през 1950г.
Първоначалният ответник Д. М. К. е придобил чрез договор за покупко-продажба от ТКЗС”В.” – С. през 1971г. празно място от 755 кв.м., представляващо парцел ХІХ-572 от кв.42 по плана на вилна зона „І част, разширение „Киноцентъра”. През 1994г. той и съпругата му Н. К. са дарили на внука си Д. Х. Б. поземления имот заедно с построената в него едноетажна дървена сглобяема вилна сграда с площ 24 кв.м.
Спорът на първо място е съсредоточен върху наличието на идентичност между притежавания от наследодателя на ищците имот и възстановения такъв по реда на ЗСПЗЗ – имоти пл. № 30 и 31 по кадастралния план от 1950г. По въпроса са приети множество експертизи. В. съд, след подробен анализ на становищата на вещите лица, е приел, че идентичност е налице. Основал се е на мненията на вещите лица Г., П. и Й., както и на показанията на свидетелите Г. К. и И. П..
На следващо място съдът е обсъдил доколко претендираните от ответната страна права представляват пречка за възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ, като се е концентрирал върху изградената в имота сграда – какъв е нейния вид и характер и доколко тя отговаря на изискването на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за законен строеж към март 1991г.
Според заключението на вещото лице П. П. в имота е изградена едноетажна вилна сграда с площ около 24 кв.м. от сглобяема конструкция на бетонна основа, за която няма издадени строителни книжа. В издаденото удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ, приложено в преписката по възстановяване на собствеността, е отразено, че в имота има построена сграда без строителни книжа. Същевременно, в хода на делото с акт за узаконяване № 116 от 05.07.1999г. е извършено узаконяване на построената в отклонение на строителните книжа вилна сграда в парцел ХІХ-531 в кв.42 със застроена площ 22 кв.м. и разгърната застроена площ от 28 кв.м., състояща се от един етаж и монолитна стоманобетонна тераса. В заключението на вещото лице Д. се сочи, че сградата е полумасивна, само основата й е бетонова, а стените са с лека конструкция от дървена мрежа и външна мазилка; постройката е масивно закрепена върху бетоновата основа. Тройната експертиза на вещите лица Г., Г. и З. описва сградата като паянтова по смисъла на Тарифата за цените на недвижимите имоти, действаща в периода 1973-1979г. и сочи, че тя отговаря на част от изискванията на Наредба №5 за правила и норми за териториално и селищно устройство; била е узаконена по чл. 162 З./отм./, т.е. органът по узаконяване е приел, че сградата отговаря на строително-техническите норми към 1991г. Разпитаните свидетели установяват изграждането на сградата през 1977г. При тези данни съдът е приел, че сградата е изградена през 1977г., без строителни книжа, като паянтова постройка на бетонова основа; била е узаконена през 1999г., при което компетентният орган по §1д ПЗР ППЗСПЗЗ е удостоверил, че при построяването й са спазени техническите и благоустройствени норми. Според съда, не е необходимо това удостоверяване по §1д ПЗР ППЗСПЗЗ да предхожда влизането в сила на ЗСПЗЗ, тъй като узаконеният строеж не се отличава от законния. Макар и паянтова, сградата е трайно прикрепена към терена, не представлява временно строителство по чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/отм./ и с оглед узаконяването й не подлежи на премахване. Касае се до сграда, построена преди 01.03.1991г., при спазване на всички нормативни изисквания по смисъла на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Това съставлява пречка за реституция и обуславя отхвърляне на иска.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
На първо място касаторите извеждат противоречие на обжалвания акт с влязло в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 2020/2005г. То което се отнася за имот, съседен на процесния, възстановен също на ищците, като със съдебния акт претенцията им за собственост спрямо държателите на имота е уважена. Видно от мотивите на решението в имота е изградена незаконна постройка – дървено бунгало на фундамент от бурбетон, което не е трайно прикрепено и може да бъде преместено. При тези различни фактически обстоятелства касаещи характера и вида на сградата, не е налице противоречие с изводите в обжалвания акт.
Липсва соченото от касаторите противоречие и с Решение № 254 от 26.05.2010г. по гр.д. № 1134/2009 на ІІг.о. на ВКС. То също е постановено при фактическа обстановка твърде различаваща се от настоящата.
Следващите, поставени от касаторите въпроси, са свързани с изискването на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, препятстващо възстановяване на собствеността, а именно върху имота да е построена сграда от трети лица при спазване на всички нормативни изисквания. Въпросите могат да бъдат обобщени по следния начин: налице ли е пречка за възстановяване на собствеността когато върху имота е построена сграда, без издадени строителни книжа, но впоследствие, след влизане в сила на ЗСПЗЗ и възстановяване собствеността на правоимащите, е издаден акт за узаконяване на строежа. Именно този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, а по него не е налице съдебна практика. Горното обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2611 от 14.04.2014г. по гр.д. № 2787/2009г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав по касационната жалба на Ц. С. Б. и Й. С. П..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/ лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: