О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№106
София, 11.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3584 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Л. С. чрез пълномощниците му адвокат Я. В. и адвокат В. В. против решение № 1260 от 28.05.2019 г., постановено по гр.д. № 154 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение № 5419 от 13.08.2018 г., постановено по гр.д. № 4128/2016 г. на Софийски градски съд, I гражданско отделение за отхвърляне на предявените от Б. Л. А. против Столична община положителни установителни искове за собственост по отношение на имот с идентификатор *** с площ 18278 кв.м. в [населено място], район „В.“, [улица], основани на наследствено правоприемство от Л. С. А., евентуално давностно владение.
Столична община е подала чрез юрисконсулт Р. Г. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва основателността на касационната жалба, но не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че с представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № *, дело № */06.06.1978 г по описа на нотариус П. при СРС, Л. С. А. е признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, представляващ нива с площ от 18 350 кв.м., находяща се в землището на [населено място]-Д., местност, „Орехите“ в кв. 22 от кадастрален лист 717 по плана на [населено място]-Д., при съседи на имота: от юг – празно място на ТКЗС, от север и изток – блок на ТКЗС и от запад – шосе Д.-София. Този нотариален акт не е вписан в книга-опис обстоятелствени проверки и констативни актове, не се съхранява в Служба Вписвания, в азбучника на ІV нотариус няма вписване на Л. А. като страна по нот.дело № */1987 г. Ищецът Б. Л. С. е наследник по закон на Л. С. А..
С АОбС № 3010/21.08.2015 г., съставен на осн. чл.2, ал.1, т.7 ЗОС е актуван като частна общинска собственост ПИ с идентификатор *** е с площ от 18 281 кв.м. по КККР, а по действащия ПУП за част от имота са отредени УПИ *-за магазини и ресторант, УПИ *-*, УПИ *-* в кв.17, м. „Д.-разширение-юг, като в акта не се съдържа информация за съставени по-рано актове за собственост – държавна или общинска
Според неоспореното експертно заключение имотът описан в нотариален акт № * в кв. 22, кад.л. 717 е индивидуализирана в документа по одобрен РП на м. Д. през 1951 г., като нивата е описана от три страни като граничеща с ТКЗС, а от запад – с шосе Д. – София и тъй като не е представен графичен материал, визуализиращ имота към момента на съставяне на нотариалния акт и същия не е отразен в нито един от плановете, не може да се индивидуализира на място. Гласните доказателства установяват, че бащата на ищеца имал нива от 20 дка в Д. на [улица], като мястото било с неправилна форма, незастроено и било оградено с лека ограда, която впоследствие изчезнала.
При така възприетата фактическа обстановка съдът е изложил съображения, че доколкото в акта за общинска собственост не е посочено конкретно придобивно основание, а такова ответната община не твърди и в процеса, то представеният АОбС не е в състояние да легитимира ответника като собственик на процесния имот /тъй като не съдържа и не удостоверява конкретно придобивно основание/ и не е годен титул за собственост на ответника, поради което при оспорването от ответника на НА № *, ползващ ищеца, ответникът е този, които носи тежестта да докаже оспорването си. Счел е, че по делото не е доказано по надлежен ред, че правният извод на нотариуса, съставил НА № * не е верен. Липсата на вписване на акта няма отношение към верността на извода на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Нотариалният акт следва да се приеме, че легитимира ищеца като собственик на описания в него имот – нива от 18350 кв.м. Същевременно спорен по делото, така както е заявена исковата претенция, е имот с идентификатор ***, за който имот ищецът твърди, че е идентичен с този описан в легитимиращия го НА № *. Апелативният съд е приел, че това твърдение на ищеца се опровергава от изслушаното вещо лице и води до неоснователност на иска за защита на право на собственост на предявеното главно придобивно основание, тъй като липсват доказателства за идентичност между имота описан в НА № *, собствен на ищеца и спорния имот с идентификатор ***. Вещото лице, изготвило СТЕ дава категорично и неоспорено от страните заключение – отговор на задача 1- че не може да се установи идентичност между имотите, описани в НА № * и в АОбС № 3010, поради невъзможност да се установят границите на имота, описан в НА № *. Поради липса на доказана идентичност между имота, на който ищецът установява да е собственик, описан в НА № * и този с идентификатор *** следва да се приеме, че ищецът не доказва да е собственик по наследство на процесния имот. Ищецът по наследство е собственик на имота, придобит от неговия наследодател и описан в НА № *, но не доказва да е собственик на имот с идентификатор ***, които е заявен в ИМ като спорен.
Въззивният съд е приел, че не е установено и евентуално поддържаното придобивно основание спрямо имот с идентификатор ***, тъй като свидетелските показания са сходни по съдържание, взаимоподкрепящи се, но общи и неконкретни, като не установяват точният обработван от ищеца и неговия наследодател имот по местоположение и граници, не се сочи никаква идентификация на имота. От гласните доказателства не може да се направи извод, че ищецът и неговия наследодател са обработвали и поддържали именно имота с идентификатор ***.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Б. Л. С. поставя следните правни въпроси:
1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, поотделно и взаимна връзка;
2) допустимо ли е по безспорен между страните факт, съдът служебно да се произнесе по него като го приеме не само за спорен, но и да изрази противно становище от приетото от страните по делото и в този случай нарушено ли е диспозитивното начало в гражданския процес.
Първият въпрос е относим към твърденията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил констатациите на вещото лице, че по плана от 1951 г. имот идентификатор *** попада изцяло в пл. № * от кв.22, записан на ТКЗС, а съгласно описанието в нотариален акт № */1978 г. имотът от 18350 кв.м. попада в кв.22, от които констатации следва, че имот идентификатор *** и имотът, описан в нотариалния акт са идентични; не е взел предвид приложените към исковата молба и неоспорени писмени доказателства: комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот идентификатор ***, нанесен в кад. лист 717, удостоверение на „Геострой 2002“ към комбинираната скица за идентичност между имот идентификатор *** и имота, описан в нотариален акт № */1978 г.; писмо на Г.-София, че за имот идентификатор *** няма определен адрес, писмо на ОСЗ“О. купел“, че за имот идентификатор *** няма реституционни претенции, скицата от АГКК за имот идентификатор ***, която сравнена с комбинираната скица показва пълно съвпадение на имотите.
С оглед посочената обосновка липсва основание за допускане на касациионно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като тезата на касатора се основава на документ, който не е приложен към исковата молба и не е приеман като доказателство по делото, а именно комбинирана скица за пълна или частична идентичност. Установеното от останалите документи не противоречи на експертното заключение, че описанието на имота в нотариален акт № */1978 г. и липсата на самостоятелно заснемане в някой от плановете, не позволява идентифициране на сегашните му граници и определяне на идентичността му с процесния имот идентификатор ***.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос, основан на твърдението на касатора, че идентичността на имот идентификатор *** и на имота, описан в нотариален акт № * от 1978 г. е безспорна между страните. Идентичността на имота, за който ищецът се легитимира като собственик и процесния имот идентификатор *** не само не е обявена за безспорен факт, но и в доклада по делото на ищеца изрично е указано, че следва да уточни идентичността на имота, за който неговия наследодател се легитимира като собственик и процесния имот идентификатор ***, както и с оглед евентуалното основание – че е упражнявал фактическа власт именно върху процесния имот.
Касаторът се позовава и на основанието за допускане на касациионно обжалване по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК, което обаче е обосновал с твърдения, относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК /допуснато нарушение на съществени процесуални норми при обсъждането и преценката на доказателствата и необосновани фактически и правни изводи относно извода на съда, че не е доказано владение върху процесния имот/, които касационни основания не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК.
Доколкото основанието по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК се прилага служебно от съда, настоящия съдебен състав не намира, че въззивното решение в частта с която са отхвърлени предявените положителни установителни искове за собственост следва да се допусне до касационно обжалване за преценка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1260 от 28.05.2019 г., постановено по гр.д. № 154 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: