Определение №106 от 12.3.2012 по ч.пр. дело №33/33 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 106

София,12.03.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №33/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба С. П. П., Ю. П. Т., К. Ц. С., Л. Ц. Г., Д. С. Б. и П. С. Б., [населено място], чрез пълномощника им адвокат Е. Г., срещу определение №402 от 03.11.2011г. на Върховния касационен съд, ІI г.о. по гр. дело №797/2011 г., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение от 22.04.2010 год. на Софийския градски съд по гр. дело №3876/2008 г.
Ответниците по частната жалба не изразяват становище.
В обжалваното определение е посочено, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваемият интерес пред въззивния съд е под 1 000 лв.Той е основан на данъчната оценки на всеки отделен недвижим имот, предмет на иска с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Независимо, че сумарно цената на иска като сбор от данъчните оценки на всеки отделен имот, надвишава 1000 лева, то
Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Правилно е прието, че касационнаата жалба е недопустима. Въззивното решение е постановено по искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за 10 ниви. Приложени са данъчните оценки за всеки отделен имот. Допустимостта на касационното обжалване в разглеждания случай следва да се прецени съобразно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / ред.ДВ,бр.59/2007г./ – с оглед обжалваемия интерес по делото. Правилно е прието, че при липса на легално определение за „обжалваем интерес” същият се преценява съобразно цената на иска. Видно от приложените данъчни оценки на всеки имот, то цената на иска за всеки от тях е под 1000 лева. При това положение е правилен направеният извод, че решението на въззивния съд, не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като обжалваемият интерес пред въззивния съд е под 1 000 лв. Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя становище за начина на формиране обжалваемия интерес, тъй като се касае за няколко обективно и субективно съединени иска, всеки от тях с цена под 1000 лева, предявени при действието на ГПК /1952г./.
Ето защо след като ВКС е бил сезиран с касационна жалба срещу въззивно решение по искове за собственост с обжалваем интерес до 1000 лв. и съгласно чл.280, ал.2 ГПК /ред.ДВ,бр.59/2007г./ производството по такива спорове е двуинстанционно, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение №402 от 03.11.2011г. на Върховния касационен съд, ІI г.о. по гр. дело №797/2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top