ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 106
гр. София, 14.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3115 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /в редакцията на закона преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 51781/19.04.2017 г. на Л. Л. Т., чрез адв. Н. А., срещу въззивно решение № 1076/20.02.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 13810/2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение на Софийския районен съд, е отхвърлен предявеният от Л. Т. срещу Ю. Е. К. иск за сумата 17 400,00 лева платена от ищцата по договор за стоматологично лечение.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които обобщени от състава на ВКС се свеждат до следните: 1/ за задължението на въззивната инстанция като съд по съществото на спора да обсъди всички доводи, възражения и доказателства относно правнорелевантните факти; 2/ при допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада по чл.146, ал.1 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да даде на страната указания и възможност за предприемане на съответните процесуални действия за допускане и събиране на доказателства относно релевантните за спора факти; 3/ за предпоставките, при които поръчващият работата по договор за изработка може да упражни правото си едностранно и без предизвестие да развали договора и да иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл.55, ал.1 ЗЗД, при въведени твърдения, че невъзможността за изпълнение или безполезността се дължат на причини, за които изпълнителят е отговорен; 4/ обвързваща ли е за гражданския съд, присъдата на наказателния съд по въпросите за извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца.
Във връзка с поставените въпроси и за да обоснове поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, страната е представила съдебни решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответната страна по жалбата – Ю. Е. К., в писмен отговор поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да отхвърли претенцията за връщане на сумата 17 400 лева, въззивният съд е приел, че на 29.03.2010 г. между страните е бил сключен валиден договор за изработка с предмет – извършване на стоматологично лечение на парадонтозата на ищцата и обличане на всичките й зъби с циркониеви коронки. Прието е за безспорно, че от общата договорена цена на денталните услуги, при започване на изпълнението им, ответницата е получила от ищцата сумата общо 17 000 лв., за която е издала саморъчно написана касова бележка / при изложени в исковата молба твърдения, че на 29.03.2010 г. ищцата е платила 10 000 лв. и на 30.03.2010г. още 7 400 лв./.
На 29.03.2010 г. ответницата поставила 10 упойки на ищцата и за времето от 14.00 ч. до 21.00 ч. изпилила всичките й зъби, от които депулпирала /умъртвила/ 17 здрави. На 30.03.2010 г. лечението продължило с обработване венците на ищцата с лазер. В резултат на тези манипулации при ищцата се проявили много силни болки, затруднено преглъщане и говорене, оток, болка при дишане и общ дискомфорт. Поставените временни протези причинили допълнителни разранявания, болки и неудобства в устната кухина. На 01.04.2010 г. заради нетърпимите болки в устата си ищцата поискала ответницата да я приеме и да я лекува, но К. отказала. Това наложило Т. в условия на спешност да потърси помощта на друг зъболекар. На 02.04.2010 г. ищцата посетила ответницата и й поискала обяснения за провежданото лечение, както и касова бележка за платените до момента суми, но такива не получила. Тези обстоятелства, както и отказът на д-р К. да приеме ищцата и да я лекува във връзка с търпените болки, станали причина за развалянето на договора, което Т. сочи, че е направила на 02.04.2010 г.
Образуваното по тъжба на ищцата наказателно производство от частен характер е завършило с прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, поради изтекла давност за престъплението по чл.130, ал.2 НК, изразяващо се в това, че за периода 29.03.3010 г. – 01.04.2010 г. в кабинет в сградата на ФДМ на МУ – [населено място], чрез изпиляване на зъбите с оглед лечение на парадонтит – посредством извършена интервенция с лазер и поради поставяне на временни конструкции, навлизащи в интерденталното пространство, поради наличието на дълбоки препарационни граници, дразнещи гингивата, Ю. К. нанесла на Л. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в болезненост в устната кухина, оток и затруднено преглъщане и отваряне на устата, с което е причинила на същата болка и страдание. Уважен е искът на Т. за претърпени от това деяние неимуществени вреди в размер на сумата 5 000 лв.
За престъплението по чл.130, ал.1 НК наказателното производство е завършило с оправдателна присъда от 17.03.2015 г. постановена по ВНЧХД № 3030/2014 г. по описа на СГС, потвърдена с решение № 440/27.04.2016 г., постановено от ВКС. С тях ответницата К. е призната за невиновна в това, че на 29.03.2010 г. при преизпиляване на зъбите на Т., с оглед последващо лечение на парадонтит с лазер, й е нанесла лека телесна повреда, изразяваща се в депулпиране /умъртвяване/ на 17 зъба в устната кухина, довело до нарушение на функциите на същите. С присъдата в гражданската й част е прието, че действията на К. осъществяват състава на непозволеното увреждане и е уважен иска на Т. за репариране на претърпените морални вреди /болки и страдания/ в размер на сумата 15 000 лв.
Въззивният съд е посочил, че предявеният и уважен в наказателното производство граждански иск за неимуществени вреди е относим към същите действия и има същия източник – неточното изпълнение на сключения договор за изработка.
На следващо място въззивната инстанция е приела, че от природата на договора за изработка като неформално съглашение произтича задължението на ищцата да установи с допустимите доказателствени средства съществуването на елементите от фактическия му състав. Касовата бележка, написана саморъчно от ответницата за получените 17000 лева капаро от ищцата, е ценена от съда като писмено доказателство, установяващо наличието на договор за извършване на стоматологично лечение, както и за допустимостта на свидетелските показания. За да счете, че искът за връщане на дадената сума от 17 400 лв. на отпаднало основание, след развалянето на договора, е неоснователен, съдът е посочил, че развалянето на един двустранен договор без предизвестие е възможно, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно за кредитора, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Твърденията за некачествено и неточно изпълнение от страна на ответницата се подкрепяли само от показанията на разпитаните свидетели, които според съда нямали специални познания. Освен това, по делото липсвали доказателства, че изпълнението е станало невъзможно, че действията на д-р Ю. К. по изпиляване и третиране на зъбите и венците на ищцата Т. с лазер били безполезни, както и че задължението по договора за изработка трябвало да бъде извършено в конкретен срок. Установените в наказателното производство факти, касаещи уврежданията на ищцата, настъпили в резултат на работата на К. не са обсъждани от въззивната инстанция. В заключение е направен извод, че ищцата не е доказала фактите от правопораждащия вземането й фактически състав, поради което отговорността на ответницата за връщане на получената по разваления договор сума, не може да бъде ангажирана.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по първия и третия въпрос, които са обусловили правните разрешения в обжалваното решение. По същите жалбоподателката сочи противоречие на въззивното решение с постановените по реда на чл.290 ГПК – решение №164/04.06.2014 г. по гр.д.№196/2014 г. ІІІ г.о. и решение №27/02.02.2015 г. по гр.д.№4265/ 2014г. ІV г.о. /по първия въпрос/ и решение №203/30.01.2012 г. по т.д. №116/2011 г. ІІ т.о., решение №37/22.03.2011 г. по гр.д.№920/2009 г. ІV г.о. и решение №85/03.08.2015 г. по т.д.№856/2014 г. ІІ т.о. / по третия въпрос/, поради което касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017 г./. По останалите два /обобщени от състава на съда/ въпроси – №2 и №4 – не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, тъй като аргументацията в изложението се свежда до оплаквания, относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които не са предмет на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1076/20.02.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 13810/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора Л. Л. Т., представлявана от адв. Н. А., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението, следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 358,00 лв. по сметката на Върховния касационен съд и да представи платежния документ по делото. В противен случай, касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.