О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр. София, 17 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на дванадесети декември…………………две хиляди и осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА…………..ч. н.дело № 550 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на К. И. Г. против разпореждане от 16.09.2008 г. на съдия от Монтанския окръжен съд по ВНОХД № 106/2008 г., с което е била върната депозираната от него жалба срещу постановено по делото въззивно решение от 28.07.2008 г. С последното въззивният съд е потвърдил осъждането му за престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК по присъда от 28.03.2008 г. по НОХД № 535/2007 г. на РС – Берковица.
В жалбата се възразява срещу връщането, като се поддържа, че Г. неточно е определил същата като касационна. Всъщност, като е навел доводи за допуснати процесуални нарушения, той е поискал възобновяване на делото. Претендира се отмяна на разпореждането и възобновяване на производството на основание чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК.
В мотивираното си писмено становище прокурорът от ВКП отчита, че жалбата на Г. е била насочена срещу потвърдителното решение на МОС, което не е подлежало на касационно обжалване, поради което намира разпореждането за връщането й за законосъобразно. Отбелязва, че доколкото понастоящем той е претендирал възобновяване на делото, то искането му е следвало да бъде отправено чрез районен съд – Берковица до ВКС.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното:
Жалбата е основателна.
Съгласно чл. 424 ал. 2 от НПК искането на осъдения за възобновяване на наказателно дело на основанията по чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК се подава чрез съответния първоинстанционен съд, който следва да го администрира. По аргумент от чл. 426, вр. чл. 351 ал. 4, т. 1 от НПК в случай, че са налице пропуски или несъответствия искането следва да се остави без движение и се даде 7-дневен срок за отстраняването им.
От материалите по делото е видно, че на 27.08.2008 г. К. Г. е депозирал в деловодството на РС – Берковица „жалба”, насочена „срещу решението на ОС – Монтана от 28.07.2008 г. по ВНОХД № 106/2008 г.”, релевирайки доводи за допуснати процесуални нарушения и излагайки претенция за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В горния десен ъгъл е посочено, че тя е адресирана до ВКС чрез Берковския РС.
Без съответна резолюция на районен съдия, а само въз основа на писмено отразяване от 08.09.2008 г. с подпис на неизвестно длъжностно лице, положено върху жълт лист, че с жалбата се атакува решение на МОС, на 11.09.2008 г. същата е била изпратена на Монтанския окръжен съд. Със свое разпореждане от 16.09.2008 г. съдия от този съд, приемайки, че с жалбата се оспорва постановеното по ВНОХД № 106/2008 г. решение от 28.07.2008 г., което е окончателно и не подлежи на касационна проверка съгласно чл. 346 от НПК, е върнал жалбата.
В принципен план въззивното решение по ВНОХД № 106/2008 г. (с което е била потвърдена присъда на РС – Берковица от 28.03.2008 г. по НОХД № 535/2007 г.), действително не попада в нито една от категориите съдебни актове по чл. 346 от НПК, подлежащи на касационна проверка. В този смисъл разпореждането на Монтанския окръжен съд би било законосъобразно, ако депозираната жалба от Г. можеше еднозначно да се определи за касационна.
В случая обаче това очевидно не е така. Жалбата е депозирана близо месец след постановяване на съдебното решение, което ако подлежеше на обявяване, то срокът за обжалване би бил 15 дневен. Тя е била адресирана до ВКС, но за изпращане не чрез Монтанския окръжен съд, а чрез Берковския РС, което съвпада с изискването по чл. 424 ал. 2 от НПК относно процедурата за възобновяване. В жалбата са наведени доводи за допуснати процесуални нарушения, които са не само касационни основания, но и такива за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК.
Тези особености на депозирана жалба, които не са давали пълна яснота за нейния предмет, са убегнали от вниманието както на районния, така и на окръжния съд. В резултат на това районният съд е изпратил жалбата на окръжния без да се увери, че действително се обжалва неговото решение, която грешка е допуснал и въззивния, който директно се е произнесъл и е постановил връщането й. Не е проявено разбирането, че не всяко лице без правни познания е в състояние да формулира правилно искането си, отправено до съда, както и че именно за такива случаи е уредена възможност за уточняване и корекции, които да внесат нужната яснота. Правилният процесуален подход е налагал в съгласие с чл. 426, вр. чл. 351 ал. 4, т. 1 от НПК жалбата, депозирана пред Берковския районен съд да бъде оставена без движение и се даде 7-дневен срок за отстраняване на неяснотите дали се претендира касационна проверка или става въпрос за искане за възобновяване по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК. Поради това ВКС намира, че атакуваното разпореждането за връщане от 16.09.2008 г. следва да бъде отменено и делото върнато на районен съд – Берковица за изпълнение на процедурата по чл. 426, вр. чл. 351 ал. 4, т. 1 от НПК.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА разпореждане от 16.09.2008 г. на съдия от Монтанския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 106/2008 г., с което е била върната жалба на осъдения К. И. Г. против постановеното по делото решение от 28.07.2008 г.
ВРЪЩА жалбата на К. И. Г. на Районен съд – Берковица за изпълнение на процедурата по чл. 426, вр. чл. 351 ал. 4, т. 1 от НПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.