О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр. София, 19.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2267/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 789 от 05.04.2017 г., постановено по т. д. № 3101/2016 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 284 от 05.02.2016 г. по т. д. № 1994/2014 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения от М. Д. Д. против [фирма], подпомагано в процеса от съдружника С. Н. Т., иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ и са отменени решенията на общото събрание на съдружниците във [фирма] от 31.03.2014 г.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на иска с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд е игнорирал приети по делото писмени доказателства с характер на официални удостоверителни документи и неправилно е приел, че в качеството на управител на [фирма] М. Д. е изпълнил задължението си да свика общо събрание на съдружниците в срока по чл.138, ал.2 ТЗ. Позовава се на пороци на нотариалното действие по изпращане на нотариална покана за свикване на събранието от управителя Д., препятствали редовното свикване на събранието. Излага доводи за противоречие с материалния закон на извода на въззивния съд, че получаването на покана от съдружниците за свиканото от управителя общо събрание не е елемент от фактическия състав на чл.138, ал.2 ТЗ. Поддържа, че моментът на връчване на поканата, а не този на изпращането й, е определящ за преценката спазен ли е срока по чл.138, ал.2 ТЗ, както и че липсата на надлежно връчена покана на съдружниците преди изтичане на този срок поражда за съдружника, отправил искане за свикване на общо събрание, правото да свика събранието с посочения в искането дневен ред. Като порок на решението касаторът въвежда и отказа на въззивния съд да формира изводи относно наличието на оспорваните в исковата молба материалноправни предпоставки за изключване на М. Д. като съдружник.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са подадени отговори на жалбата от ответниците по касация [фирма] със седалище в [населено място] и М. Д. Д. със съдебен адрес в [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което по предявени от М. Д. против [фирма] искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ са отменени решенията на общото събрание на съдружниците във [фирма] от 31.03.2014 г. за изключване на М. Д. като съдружник и за освобождаването му като управител на дружеството, за поемане на дела на изключения съдружник, за приемане на нов дружествен договор и за избор на нов управител, Софийски апелативен съд е приел, че събранието е свикано в нарушение на чл.138, ал.2 ТЗ, поради което взетите при провеждането му решения подлежат на отмяна като процесуално незаконосъобразни съгласно чл.74, ал.1 ТЗ. Предвид извода за свикване на събранието в нарушение на чл.138, ал.2 ТЗ, въззивният съд е преценил, че не е необходимо да се изследва материалната законосъобразност на дружествените решения и в частност – дали са били налице предпоставките на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ за изключване на ищеца като съдружник.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че : С нотариална покана от 25.02.2014 г., връчена на 13.03.2014 г., участващият като подпомагаща страна на [фирма] съдружник С. Т. е поискал на основание чл.138, ал.2 ТЗ от управителя на дружеството М. Д. да свика общо събрание с посочен в искането дневен ред, като е уведомил управителя, че при неудовлетворяване на искането самият той свиква общото събрание на 31.03.2014 г. при същия дневен ред, включващ разглеждане на предупреждение до М. Д. за изключването му като съдружник, уреждане на последиците от изключването и освобождаване на М. Д. като управител. С нотариална покана от 25.03.2014 г. М. Д. в качеството на управител на [фирма] е свикал общо събрание на дружеството на 14.04.2014 г. с дневен ред, идентичен с посочения в искането на съдружника С. Т.. На 31.03.2014 г. е проведено общо събрание на съдружниците във [фирма], свикано от съдружника Т., на което са взети оспорените с иска по чл.74, ал.1 ТЗ решения. На събранието са присъствали С. Т. и адв. А. С. – пълномощник на М. Д., който е уведомил съдружника Т. за свиканото от доверителя му общо събрание на 14.04.2014 г. Уведомяването е отразено в протокола на събранието, подписан от двамата присъстващи.
Съобразявайки така установената фактическа обстановка по спора, въззивният съд е направил извод, че проведеното на 31.03.2014 г. общо събрание не е свикано редовно, тъй като в двуседмичния срок по чл.138, ал.2 ТЗ, считано от датата на получаване на искането на съдружника С. Т. – 13.03.2014 г., управителят М. Д. е свикал общо събрание на 14.04.2014 г. с посочен в искането дневен ред, което опорочава взетите от общото събрание решения. Въззивният съд е посочил, че за да възникне за съдружника право по чл.138, ал.2 ТЗ да свика общо събрание, е необходимо управителят на дружеството да не изпълни задължението си да свика събранието в определения от закона двуседмичен срок. Изложил е съображения, че законодателят не е поставил като условие за възникване на правото по чл.138, ал.2 ТЗ поканата за свиканото от управителя общо събрание да е връчена на съдружниците в рамките на двуседмичния срок. Изразил е становище, че за да обезпечи законосъобразността на решенията на свиканото от него общо събрание, съдружникът следва да се информира съгласно чл.123 ТЗ дали след получаване на искането му управителят не е свикал преди това друго събрание в предвидения от закона срок, доколкото в този случай потестативното право по чл.138, ал.2 ТЗ не би възникнало.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значим за изхода на делото следния правен въпрос : „За да се приеме, че управителят на О. е изпълнил задължението си да свика ОС на дружеството по реда на чл.138, ал.2 ТЗ, достатъчно ли е той да е приел решение за свикването му и да е изпратил покана до съдружниците в двуседмичния императивен срок или е необходимо едновременно с това поканите да са били получени в рамките на този срок, респективно получаването на поканата от съдружниците – част ли е от фактическия състав на свикването на ОС на О. от управителя по реда на чл.138, ал.2 ТЗ”. Допускането на въззивното решение до касационен контрол е обосновано с твърдение, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС – т.ІХ, решение № 11/26.04.2012 г. по т. д. № 615/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 224/12.01.2012 г. по т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
Формулираният в изложението въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, тъй като неговото разрешаване от въззивния съд е обусловило крайния извод в обжалваното решение за процесуална незаконосъобразност на оспорените по реда на чл.74 ТЗ дружествени решения поради свикване на общото събрание в нарушение на разпоредбата на чл.138, ал.2 ТЗ.
Въпреки значимостта на въпроса, касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне поради недоказаност на допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице твърдяното противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на релевантния за изхода на делото правен въпрос и задължителните указания в т.ІХ от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Посочените задължителни указания се отнасят до въпроса отразява ли се върху законосъобразността на решението на общото събрание, което е било редовно свикано, междувременната отмяна на това свикване от орган на дружеството. Обжалваното решение не съдържа произнасяне по идентичен правен въпрос, което изключва проявлението на релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие със задължителната практика на ВКС.
Посочените в изложението решения по т. д. № 615/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и по т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., са постановени по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване по следните правни въпроси : „Редовно ли е свикано по реда на чл.138, ал.2, пр.2 ТЗ общо събрание на съдружниците в О. в случаите, в които едновременно с упражняване на потестативното си право пред управителя, правоимащите са изпратили и покани за свикване на общо събрание”; „Има ли валидна покана за провеждане на ОС на съдружниците, ако същата не е била получена от представител на съдружник, съответно няма данни за съдържанието на пратката, и има ли валидно предупреждение по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ и произвежда ли то правно действие, ако е било направено на предишно ОС на съдружниците в отсъствието на съдружника – адресат”. С решенията е формирана задължителна практика на ВКС по така поставените правни въпроси, които не са част от предмета на делото, по което е постановено обжалваното решение, и по тази причина не са обсъждани от въззивния съд, респ. не са обусловили изводите в решението за свикване на процесното общо събрание в нарушение на чл.138, ал.2 ТЗ. Решенията не дават отговор на поставения от касатора въпрос дали възникването и надлежното упражняване на малцинственото право на съдружника по чл.138, ал.2 ТЗ е обусловено от връчване на покани до съдружниците за свиканото от управителя общо събрание в рамките на предвидения в чл.138, ал.2 ТЗ двуседмичен срок. Поради това доводът на касатора за противоречие на обжалваното решение със задължителната практика в тези решения е неоснователен.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 3101/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 789 от 05.04.2017 г., постановено по т. д. № 3101/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :