5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
[населено място], 19.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1254 по описа за две хиляди и деветнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Гери – В – 2000” ООД против решение № 5785/20.12.2018 г. по гр.д.№ 723/2018 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено решение № 1440/30.04.2018 г. по гр.д.№ 675/2017 г. на Районен съд – Гоце Делчев и е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД „Асет Иншуърънс„АД иск, за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица за застраховка „Каско„ – № 1011610001264, в размер на 22 000 лева, съизмерващо стойността на настъпили щети по застрахования лек автомобил марка Мерцедес, модел Е. CDI рег. [рег.номер на МПС] в причинна връзка с настъпило на 29.10.2016 г. застрахователно събитие – ПТП. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не съдържа преценка за неизпълнение на конкретно задължение на застрахования по застрахователния договор, което да е значително, с оглед интереса на застрахователя , в причинна връзка със същото да е настъпването на застрахователното събитие или да е увеличило риска за настъпването му. Според касатора, съдът не се е съобразил с обвързващата доказателствена сила на съставения протокол за ПТП, който не е оспорен от застрахователя и има материална доказателствена сила относно посочените в него факти и обстоятелства / механизма на ПТП и настъпилите по автомобила щети /. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила страната съзира в съобразяването от съда на довода за отклонение на водача на пострадалия застрахован автомобил от проверка за алкохол на местопроизшествието, който довод застрахователят не бил навел с отговора на исковата молба, а последващо и същият следвало да се счита преклудиран. Намира недоказано възражението, че преместването на автомобила от местопроизшествието е причинило щетите по същия, вкл. тотална щета.
Ответната страна – ЗАД „Асет Иншуърънс„АД – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска по чл.405 ал.1 КЗ, въззивният съд е приел, че от съвкупната преценка на доказателствата, вкл. свидетелски показания, изрично коментирайки кои от тях не кредитира, като противоречиви или с оглед възможна заинтересованост, не се установява пълно и главно механизма на настъпване на ПТП, вкл. че причинилият същото водач на МПС е А. В. – съпруга на управителя и съдружник в застрахованото дружество, която обаче не е открита на местопроизшествието / както,впрочем , и пострадалият автомобил, преместен другаде / , появила се е впоследствие, към който момент е дала и проба за алкохол – отрицателна. Съдът е отказал да кредитира показанията на А. В. и Н. П. / баща на същата /, въз основа на вътрешната им противоречивост, вкл. противоречието между дадените от първата обяснения при по-късното явяване на местопроизшествието пред служителите на реда и тези, дадени в съдебно заседание, съобразявайки и тяхната заинтересованост. Отказал е да цени показанията на св.С., като противоречиви, но и по начало почиващи на съобщени му от В. обстоятелства, а не въз основа на преки наблюдения, в качеството на очевидец . Съдът е съобразил липсата на наранявания на В., въпреки отчетената тотална щета за автомобила и показанията на разпитаните полицейски служители, последователни и непротиворечиви , отчитайки и липсата на очевидци на самото ПТП. Така съдът е приел, че по делото остава недоказан механизма на настъпване на ПТП и управлението на автомобила от А. В., на която е извършена проба за алкохол, оказала се отрицателна. След като не може да се установи механизмът на ПТП и лицето, управлявало автомобила, съдът е приел за неустановимо, бидейки в тежест на ищеца, изпълнение на задълженията на същия при възникването на застрахователното събитие. Дори да се приеме, че водач на автомобила е била А. В., съдът приема, че отново е налице основание за освобождаване от застрахователна отговорност, на основание т.6.5 от раздел ІV на Общите условия, поради отклоняването на водача от местопроизшествието, без доказана от ищеца нужда на същия от медицинска помощ, с каквато / но не и при първоначалните обяснения на В. / е обяснено напускането на местопроизшествието. Съдът е приел, че съставеният единствено въз основа показанията на самата А. В. протокол за ПТП, би имал доказателствена сила само за твърдени от същата неизгодни факти и обстоятелства, каквито – преценени с оглед предмета и основанието на претенцията на застрахования – няма. Съдът изрично е мотивирал, че доколкото не се установява от ищеца изпълнение на вменените му от застрахователния договор задължения при настъпване на застрахователното събитие, вкл. чрез поведението на водача на автомобила и доколкото последният , както и самият механизъм на ПТП, в причинна връзка с който се твърдят щетите , са останали недоказани, за ответника не е възникнала тежестта да доказва фактите, относими към обосноваването на изключен риск. Доказването на последното е изключено от поведението на застрахования. Поради това, съдът е счел за неприложима към спора формираната съдебна практика, според която, ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори да е укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху обхвата на щетите, то липсва основание да се приеме,че за застрахователя е възникнало право на отказ да изплати застрахователно обезщетение.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/Длъжен ли е застрахователят по застраховка „ Каско на МПС” да преценява дали неизпълнението на задължение по застрахователния договор от застрахования е значително , с оглед неговите интереси и дали това неизпълнение е довело до настъпването на застрахователното събитие, за да се аргументира отказ за заплащане на застрахователно обезщетение ? Достатъчно ли е да се констатира простото неизпълнение от страна на застрахования на определено договорно задължение или следва да се установи и причинна връзка между него и конкретното застрахователно събитие, както и че същото това нарушение е увеличило риска от настъпване на имущественото увреждане ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с цитирана практика на състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК; 2/ Протоколът за ПТП съставен от органите на полицията и неоспорен от ответника по реда на чл.193 ГПК има ли обвързваща за съда доказателствена сила, за посочените в него факти и обстоятелства ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие на въззивното с решения по т.д.№ 444/2010 г. на І т.о., по т.д.№ 768/2008 г.на ІІ т.о., по т.д.№ 423/ 2011г. на І т.о. , т.д.№ 75/ 2011 г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 1506/2013 г. на І т.о. на ВКС; 3/ Следва ли съдът да цени и обсъжда възраженията на ответната страна срещу предявения иск, направени не с отговора на исковата молба, а на по късен етап от процеса ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, поради противоречие на въззивното решение с възприетото в т.4 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Решаващият извод на въззивния съд е ,че недоказаността на механизма на ПТП и причинилият същото водач, спрямо поведението на който да се преценява изпълнението на вменените на застрахования задължения при настъпване на застрахователното събитие, респ. да се установи по безспорен начин липсата на запретено поведение , по смисъла на визираните в Общите условия основания за изключен риск, на това основание изключват застрахователната му отговорност, тъй като само след обективното установяване на тези релевантни факти би възникнала изобщо възможността да се прецени основанието за възникването й – наличието на застрахователно събитие, но с конкретно съдържание, а не като извод от простото наличие на увреда. Съдът е коментирал н е д о к а з а н о с т на конкретни обстоятелства и конкретно поведение на застрахования, спрямо които да биха могли да се преценяват по начало предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът не е приел наличие на изключен риск, в отклонение от дължимата, съгласно цитираната от касатора съдебна практика, преценка на конкретното д о к а з а н о неизпълнение на задължение по застрахователния договор по отношение настъпването на застрахователното събитие или обхвата на щетите, а поведение на ищеца, препятстващо установяването на обективната истина. Позоваването му на основанието по т.6.5 от Раздел ІV на Общите условия е само евентуално, ако би се приело, че А. В. е управлявала автомобила. Неудовлетворяването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий .
Вторият въпрос покрива общия селективен критерий, доколкото решаващ довод на съда е основан на отказа му да цени съставения ПТП досежно механизма на настъпване на ПТП и конкретно – досежно личността на водача, причинил същото. Не е обоснован допълнителния селективен критерий с цитираната съдебна практика, изключая последното от изброените решения. В същата не е предложено различно разрешение в идентична хипотеза – на съставен ПТП без очевидци, единствено по сведения на водача на МПС, заинтересован от изплащане на застрахователно обезщетение. Напротив – в последното от изброените – решение № 15 по т.д.№ 1506/2013 г. на І т.о. на ВКС и цитирана в същото съдебна практика – се прави изричното разграничение между материалната доказателствена сила на протокол за ПТП, за непосредствено възприети от длъжностното лице – актосъставител факти, за които документът свидетелства и доказателствената сила на съставен по обясненията на водача на застрахованото МПС протокол, който би имал материална такава само за заявените неизгодни за същото лице факти и обстоятелства. Мотивите на въззивния съд са точно в този смисъл.
Третият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира със съдържанието на процесуалните действия на ответника. Като основание за изключване отговорността на застрахователя действията по напускането на МПС, по осуетяването на пробата за алкохол, съответно причиняването на ПТП след употреба на алкохол са визирани в т.6.5 Раздел ІV от ОУ, с която застрахователят е обосновал предварителния си отказ по заведената щета и която клауза изрично е посочил в отговора на исковата молба.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5785/20.12.2018 г. по гр.д.№ 723/2018 г. на Окръжен съд Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: