Определение №106 от 20.7.2009 по гр. дело №310/310 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 106
 
София, 20.07.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито  заседание  на четиринадесети юли, две хиляди и девета  година в състав:
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА    
                                    ЧЛЕНОВЕ:            СВЕТЛАНА КАЛИНОВА    
                                                                             ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА                                                                   
                                                                        
при секретаря   
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 310/2009 г.
   Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба, вх. № 2204/18.11.2008г. на Н. Й. К., гр. Б., за отмяна на влязло в сила решение № 77/21.03.2008г. по гр.д. № 2677/2005г. на Върховния касационен съд.
Ответниците по молбата не изразяват становище по реда на чл.306, ал.3 ГПК.
С атакуваното решение на ВКС, V г.о. е признато за установено по отношение на Й. Г. И. , А. Г. И. , П. Д. И. , че наследниците на И. Б. Д. – Н. Й. К., Х. Г. Д. , В. Д. Д. , В. Й. Д. , Г. П. Д. , М. Д. К. и К. И. З. са собственици на недвижимия имот, обозначен на скица № 2 на вещото лице в точките А-Б-В-Г-Д-Д1-А, представляващ част от имот с пл. № 2* кв.191 по регулационния план на гр. Б., м.”Г”, който погрешно е бил посочен като част от имот с пл. № 2* кв.191-наследници на Г. И. и с погрешно посочена южна граница по буквите А-Б, като вярната имотна граница е по буквите Б-В. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд с доводи, че е неправилно. Сочи, че по делото липсва представен от него протокол на ТКЗС-гр. Банско от 1957г. за заменени имоти на некооператори, който е от важно значение за делото. Сочи още, че в кориците на делото се намират две удостоверения,издадени от ОА-Банско, които са взаимно изключващи се, от които е вярно № 11-03-1583/2001г.
Съгласно уредбата на производството по отмяна – чл.303 – 309 ГПК/2007г./ като двуфазно, то разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. Молителката не е конкретизирала в каква част атакуваното решение е неизгодно за нея във връзка с преценката наличието на правен интерес от отмяната. От формулираните в молбата доводи следва, че се излагат касационни оплаквания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, които основания по принцип са относими към инстанционния контрол при едно невлязло в сила съдебно решение. В разглеждания случай обаче инстанционният контрол е изчерпан. Доводите, които се отнасят до приетото по съществото на спора от Върховния касационен съд, действащ в правомощията си на инстанция по същество на основание чл.218и ГПК /отм., са доводи по правилността на влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ /отм./. Те са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. Позоваването на липса на протокол за замяна от 1997г. също не може да се приеме като отговарящо на някоя от хипотезите на чл.303 ГПК. Приложеният към молбата за отмяна протокол от 27.03.1957г. е приобщен към доказателствата по делото – стр.13 – 20 вкл. от производството по гр.д. № 2677/2005г. на ВКС, стр.138-140 вкл. от гр.д. № 584 на РС-Разлог, които са със заверка от Държавен архив. Позоваването на две взаимно изключващи се удостоверения, издадени от ОА, приети по делото, също не е основание по чл.303 ГПК, доколкото не се обосновава хипотеза та чл.303,ал.1, т.2 ГПК и е изчерпан процесуалният ред по тяхното оспорване по предвидената в ГПК процедура. Липсва правна възможност в настоящото производство да се признае неистинността на посоченото от молителката удостоверение.
След като посочените основания за отмяна по своята процесуална характеристика не съставляват основания за отмяна по реда на извънредния извънинстанционен ред, то молбата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на Н. Й. К., гр. Б., за отмяна на влязло в сила решение № 77/21.03.2008г. по гр.д. № 2677/2005г. на Върховния касационен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 

Scroll to Top