3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 21.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2628/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№164201/13.12.2018 г. подадена от „Топлофикация София“ ЕАД – София, срещу въззивно решение №6796/01.11.2018 г. по гр.д.№910/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав, с което е потвърдено решение №206901/04.9.2017 г. по гр.д.№20631/2016 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО 143 състав, в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД – София, е осъдено да заплати на „Астра 97“ – София, сумата 6301 лева – обезщетение за имуществени вреди , причинени през месец октомври 2015 г. от наводнение на сутеренно помещение на адрес: град София,ул.“Проф.арх.Храбър Попов“ №14, на основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че „от събраните по делото доказателства се установява, че течът в склада на ищеца се дължи на авария в тръбопроводи собственост на ответниците и последните отговарят за причинените вреди.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от Закона за енергетиката топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване – собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на границата на собственост на съоръженията, а съгласно ал. 2, т. 2, границата на собственост на съоръженията между топлопреносното предприятие или производителя и небитовите клиенти е последната спирателна арматура преди присъединителните тръбопроводи на клиентите. Съгласно чл. 17, ал. 4, т. 5 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването, договорът за присъединяване задължително включва границата на собственост на съоръженията. ………
От представения по делото договор се установява, че между „Топлофикация София“ ЕАД и ищеца е сключен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за стопански нужди. В чл. 2, ал. 2 от договора е уредено, че за място на присъединяване се приема съществуващ топлопровод пред бл. 54 в ж.к. „Студентски град“ В договора не е предвидена спирателна арматура, която определя границата на собственост. След като не е определена границата на собственост, съгласно законовите изисквания, съдът приема за неоснователен довода във въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, че присъединителният тръбопровод е собственост на ищеца. Ето защо заявеното от свидетеля Б. обстоятелство, че причината за аварията се дължи на отклонението към сградата, а не на главния топлопровод, е ирелевантно…….
Неоснователни са доводите на ответниците във въззивните жалби за липса на вреди. Доказателственият материал е непротиворечив. Причинените на ищеца вреди са закономерна, естествена, необходима последица от настъпилата авария в съоръженията на ответниците.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” EАД на клиенти в град София, за да осигури непрекъснато и ефективно топлоснабдяване на клиентите, продавачът е длъжен да поддържа в техническа изправност топлопреносните мрежи и абонатните станции. …..
В настоящия случай от събраните доказателства се установява, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на „Топлофикация София.“ ЕАД и „Софийска вода“ АД за причинените на ищеца вреди.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставят се следните въпроси: 1.След като прекият причинител на вредата е солидарно отговорен с възложителя на работата, следва ли при иск по чл.49 ЗЗД, насочен срещу възложителя , съдът да индивидуализира прките причинители на вредата ?, 2. Кой ще е ответникът и как ще бъде индивидуализиран същият в исковата молба по обратен иск по чл.54, предявен от възложителя, осъден да заплати обезщетение по чл.49 ЗЗД за увредения, срещу лицата – преки причинители на деянието ?, 3. Как ще защити правата си възложителят на работата, осъден да заплати обезщетение на увредения по реда на чл.49 ЗЗД, ако съдът не е длъжен да конкретизира и индивидуализира лицата, преки причинители на деянието ?, 4. Следва ли да се ангажира отговорността по чл.49 ЗЗД с оглед факта, че дружеството е отстранило аварията след постъпил сигнал ? и 5. При предявен иск по чл.49 ЗЗД, когато вредите са настъпили от дадена вещ, длъжен ли е съдът да изследва обстоятелството, дали същите се дължат на виновно поведение н дееца и са настъпили при или по повод възложена работа, или същите са резултат на вещта ?
Сочат се основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Представят се две решения на ВКС по чл.290 ГПК и ППВС №9/1966 г.
Ответникът по касационната жалба „Астра 97“ ООД – София, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Ответникът по касационната жалба „Софийска вода“ АД – София, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалб, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация „Астра 97“ ООД – София, намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК, тъй като поставените въпроси са неотносими към изводите на въззивната инстанция. Софийският градски съд не е обосновал изводите си в смисъла, вложен във въпросите от изложението на касационния жалбоподател. Никъде в мотивите на въззивния съд не са обсъждани въпроси за солидарната отговорност, нито за индивидуализиране на преките причинители на вредата, както и въпроса за предявяване на обратен иск по чл.54 ЗЗД. Изобщо не е поставян и обсъждан във въззивното решение въпроса за вреди причинени от вещ.
С оглед направеното от ответника по касация „Астра 97“ ООД – София, искане за присъждане на разноски, такива следва да се присъдят в размер на 2500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №6796/01.11.2018 г. по гр.д.№910/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД – град София, ул.“Ястребец“ №23 Б, да заплати на „АСТРА 97“ ООД – град София, ул.“Професор архитект Храбър Попов“ №14, деловодни разноски в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: