О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 23.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 7132 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК [ЕГН] против решение от 25.03.2014г. по гр.д.№ 9071/2011г. на СГС, с което е отменено решението по гр.д.№ 4533/2005г. на Софийски РС и вместо това е уважен предявеният от Р. С. Ц. и А. В. Ц. иск по чл. 109 ЗС, като касаторът и [фирма], ЕИК[ЕИК] са осъдени да премахнат част с площ 49 кв.м от едноетажна масивна сграда, попадаща в ПИ с идентификатор 68134.1500.2655, цялата сграда попадаща и в ПИ с идентификатор 68134.1500.2458 по кадастралната карта на [населено място] ж.к. „Д. І ч”, която сграда е обозначена под № 1 в комбинирана скица под № 1 в заключението от 24.03.2006г. и под № 10 в комбинираната скица от 29.03.2013г. на л. 137 от въззивното дело, като скиците са обявени за неразделна част към решението.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото съдът е приел, че в настоящото производство по чл. 109 ЗС касаторите, като ответници не могат да правят възражения срещу активната материално правна легитимация на наследоадтеля на праодателите на ищците, че не са били налице пречки за възстановяване по чл. 10б ЗСПЗЗ поради реализирано строителство в имота, не е съобразил, че пред ПК не е било представено удостоверение по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ. По същите съображения се твърди и необоснованост на решението и допускане на съществени процесуални правила. Не било посочено и с какви неоснователни действия ответниците пречат за упражняване правото на собственост на ищците.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: 1 допустимо ли е извършване на косвен съдебен контрол на решението за реституция по ЗСПЗЗ в производство по чл. 109 ЗС. По този въпрос се твърди противоречие с решения по чл. 290 ГПК и с решения, постановени по отменения ГПК. Втория въпрос е. представлява ли пречка за реституция по ЗСПЗЗ осъществено върху нея след внасяне в ТКЗС и преди влизане в сила на ЗСПЗЗ строителство на сгради от държавни стопански организации без строителни книжа и когато в производството пред ПК не е било представено удостоверение по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ. По тези въпроси се твърди противоречие с решения по чл. 290 ГПК. Последния въпрос е следва ли съдът да осъди ответника да премахне сграда, за която е формирал извод, че не му е предоставена за стопанисване и управление и не е неин собственик.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск по чл. 109 ЗС е установено следното: С решение № 39/19.01.1994г. на ПК-С. е възстановено правото на собственост на наследници на М. Г. Т. върху имот с площ 4,227 дка. и те са въведени във владение с протокол от 14.02.1994г. В землището на С., м. „Под могилите” имот № 4381 кад. лист № 505 по плана от 1939г. Правото на собственост на наследодателя е установено с н.а. № 106,т.ІІ/1945г. за нива от 4 дка в същата местност. Той е починал на 17.11.1952г. Възстановеният имот е заснет в плана въз основа на заповед № 1706/15.04.1999г. под № 438 в кв. 79 по плана на София ж.к. „Д. І ч.”. Въз основа на същата заповед са заличени сгради, отразени в плана с № 71 и 72. С н.а. № 69,т.І/17.05.2001г. наследниците продават възстановения им имот на ищците по настоящото дело.
Възстановения имот е бил част от по-голям имот с площ 29 300 кв.м., който е актуван с АДС № 425/1971г. В него е отразено, че имота въз основа на заповед от 1970г. на ИК на СГНС е предоставен за стопанисване на Д. „Металолеене”. На гърба на акта са нанесени промени в предоставянето за стопанисване. Със заповед № 9І100 от 10.07.1986г. на орган към МС имота е предоставен за оперативно управление на СО”Нови технологии”. Към 17.02.1988г. това предприятие е СК „Заваръчни и плазмени технологии”. С решение на СГС от 01.12.1993г. , публикувано ДВ бр. 43/1994г. имота е предоставен на [фирма]. Тази отметка е била актуална към 19.10.1994г. Със заповед № РД-16-138/03.04.1996г. на министъра на промишлеността имота се прехвърля безвъзмездно на „Института по металолеене и леярска технология” /ИМЛТ/ Е. сграден фонд, състоящ се от сгради с № 5,6,7,8,9,10,11, и 12 и прилежащия терен около тях и обслужващите ги пътища с обща площ 6500 кв.м. Със заповед № РД-57-287/13.08.1998г. възстановения имот с площ 4227 км.м. е отписан като държавен. Установено е от СТЕ, че възстановения имот по първия регулационен план от 1969г. попада в парцел ІІ от кв. 56, отреден „За институти” Теренът на възстановения имот се покрива с парцел ІІ кв. 56 с площ 4 126 кв.м.. Следващия план е от 1989г. и по него възстановения имот попада изцяло в парцел ІІ-отреден „За Е.” от кв. 79. Това мероприятие не е реализирано. По този план е одобрена ЧИРП със заповед от 30.03.2001г., по който възстановения имот е нанесен с № 438 и попада в УПИ „За Е.” от кв. 79. Всички заповеди за подпълване на възстановения имот в кадастралния план са отменяни по жалби на дружествата-ответници, включително и тази от 03.04.2012г., с която имота е заснет с идентификатор 68134.1500.2655. Сега възстановеният имот попада в очертанията на имот с идентификатор 6813415002458 с площ 16 095 кв.м. Според първата СТЕ, отразеното в плана от 1989г. кадастрално състояние не отговаря на действителното на место. По плана в имота попада една масивна сграда части от четири други, три от които масивни, а четвъртата – жилищна. На место в имота попадат части от три сгради – 49 кв.м. от процесната и съответно 1,30 и 5,80 кв.м. от други две, които не са предмет на спора. Другите сгради, заснети в имота са разрушени. Имота е незастроен и в него попада само част от процесната сграда № 1 с част от площта си – 49 кв.м. Тя е масивна с дървен покрив без дограма и врати в частта, попадаща във възстановения имот и е необитаема. Част от сградата, попадаща в съседния имот е разрушена /виж скицата на л. 70 от делото на РС и СТЕ, към която е приложена и скицата на л. 22 от делото на РС.
РС е отхвърлил иска, защото е приел, че не се установява наследодателят на заявителите по ЗСПЗЗ да е бил собственик на възстановения имот, поради което и ищците не доказват, че са придобили правото на собственост от носледниците му.
Въззивният съд е приел че праводателите на ищците са се легитимирали като собственици на имота, в който попада частта от сградата, чието събаряне е поискано, че имота е достатъчно индивидуализиран по плана от 1939г., че този имот е идентичен с описания в н.а.106/1945г., представен в нотариално заверен препис. Съдът е приел, че ответникът не се легитимира като собственик на възстановения терен, тъй като е предоставен на [фирма] с решение на СГС от 01.12.1993г., публикувано ДВ бр. 43/1994г., а преобразуването на това търговско дружество от държавно предприятие е станало на 28.06.1991г. Тъй като предоставеното на имота е след преобразуването и няма данни за включване в капитала, съдът е приел, че ответното дружество не се легитимира като собственик, поради което не може да оспорва правото на собственост на наследодателя на праводателите на ищците, а и да държи сградата респективно част от нея върху чуждо место. След възстановяване на собствеността, имотът не може да бъде включван в капитала на ответните дружества. Изложени са и съображения, че не е налице пречка за възстановяване правото на собственост по чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като мероприятието, за което е отреден имота „За Е.” не е реализирано, а сградата, чието събаряне се иска няма застроителен статут. не подлежи на запазване по плана. Тъй като тя пречи на ищците да ползват и застрояват купения от тях имот от собствениците, на които е възстановен по ЗСПЗЗ, съдът е постановил събаряне на тази част от сградата.
По поставените въпроси:
С ТР № 9/7.11.2012г. на ОСГК на ВКС се обобщи противоречивата съдебна практика относно това допустимо ли оспорване правото на собственост на заявилите реституция по ЗСПЗЗ, респективно наследодателите им към момента на колективизацията и да оспорва материалната законосъобразност на решението за възстановяване на собствеността, когато оспорващия не противопоставя самостоятелни възражения. Прие се че „ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК /, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията” Съдебната практика прилага това ТР и в останалите случай на противопоставими права на оспорващия ответник. Р № 161/29.07.2014г. по гр.д.№ 6152/13 І гр.о., Р № 250/13 от 08.05.2014г. по гр.д.№ 3215/13г. ІІ гр.о. Р № 237/16.01.2014 г. по гр.д.№ 5/2013г. на ВКС І гр.о. Представените от касатора решения са преди обобщаване на съдебната практика по поставения въпрос, а въззивния съд се е съобразил с актуалната задължителна съдебна практика, поради което по първия въпрос „допустимо ли е извършване на косвен съдебен контрол на решението за реституция по ЗСПЗЗ в производство по чл. 109 ЗС” не се допуска касационно обжалване. Акцента не е върху видът иск за собственост. Цитираната практика е относима и към негаторен иск, прадпоставка за уважаване на който е лигитимацията на ищеца като собственик. В случая ответникът няма противопоставими права, тъй като предоставянето на недвижим имот за оперативно управление е станало през 1993г., според отметката в АДС, а преобразуването на ответното дружество в търговско е от 1991г., според отразеното в удостоверението за актуално състояние. Към 1991г. имота е бил в оперативно управление на СК” Заваръчни и плазмени технологии”, но ответникът не твърди и не доказва, че той е правоприемник на това предприятие. Предпоставките за придобиване по чл. 17а ЗППДОП /отм/ не са доказани от ответниците, поради което те не могат да противопоставят възражение, че наследодателят на праводателите на ищеца не е бил собственик.
Имотът е индивидуализиран с решението на ПК от 19.01.1994г. по стар кадастрален план от 1939г. Решението е постановено при втората редакция на чл. 13 ППЗСПЗЗ / ДВ бр. 34/1992г., която е изисквала само представяне на удостоверение от техническата служба, че имота е нанесен в кадастралния план. Следващата редакция на текста е приета и публикувана в ДВ бр. 48/1995г. – след постановяване на решението, на което се позовават ищците. Преписката пред ПК не е прилагана, поради което не може да се направи извод, че решението е постановено без да са събрани данни за заснемането на имота. Напротив факта, че имота е описан по плана от 1939г. свидетелствува за това, че са събрани доказателства за заснемането на имота по предходен кадастрален план. Същевременно обстоятелството, че имота не е бил заснет в кадастралния план не е пречка за реституция включително и в съществуващи реални граници, тъй като ППЗСПЗЗ урежда към същия момент и други способи за установяване на съществуващите, или възстановими реални граници, а нормата на чл. 86а ППЗТСУ /отм/ уреди процедура по заснемане на възстановени имоти в строителните граници на населените места. В този смисъл не представянето на удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ до 1995г. не е пречка за реституция ако имота може да се индивидуализира по стари планове.
Действително реализирането на обществено мероприятие върху бивш земеделски имот е пречка за реституцията му, съгласно разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ още в първоначалната му редакция /ДВ бр. 28/1992г./ и е без значение законността на реализираното строителство върху имота. От данните по делото обаче се установява, че пет сгради в имота са съществували още при първото му актуване през 1971г., като част от по-голям имот в АДС № 425, Едната от тези сгради е жилищна. Касаторът не е доказал в хода на производството, че процесната сграда е построена от него, или негов праводател и че е част от реализирано обществено мероприятие. Към момента на изготвяне на първата СТЕ е установено, че останалата част от сградата, която не попада във възстановения имот е частично съборена. И най-важното, имота е отреден през 1989г. за Е. и това обществено мероприятие не е реализирано. Имота е свободен – незастроен и само малка част с площ 49 кв.м. от полусъборената сграда попада във възстановения имот. Следователно върху него няма реализирано обществено мероприятие и не е била налице пречка за реституцията му. Затова съдебната практика, касаеща предпоставките на нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ е неприложима.
По изложените съображения съдът не допуска касация по въпроса „представлява ли пречка за реституция по ЗСПЗЗ осъществено върху нея след внасяне в ТКЗС и преди влизане в сила на ЗСПЗЗ строителство на сгради от държавни стопански организации без строителни книжа и когато в производството пред ПК не е било представено удостоверение по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ.
Последният въпрос е „следва ли съдът да осъди ответника да премахне сграда, за която е формирал извод, че не му е предоставена за стопанисване и управление и не е неин собственик” В АДС е отразено предоставяне на недвижимия имот по акта за управление през 1993г. Действително по-късно, през 1996г. е стеснена площта и сградите, които се предоставят за ползване от Институт по заваряване [фирма] – втория ответник, но в хода на производството касаторът е твърдял, че процесната сграда, чието събаряне се иска е включена в капитала му като част от целия имот. Макар това твърдение да е недоказано, то установява наличието на спор и затова на правен интерес от предявяването на иска по чл. 109 ЗС. А разположението на сградата и частичното и попадане в с площ от 49 кв.м. във възстановения имот на праводателите на ищците е пречка имота да бъде ограден и да се ползва цялата му площ. Така последния поставен въпрос не кореспондира на доводите на ответниците и данните по делото и не формира основание за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.03.2014г. по гр.д.№ 9071/2011г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК [ЕГН].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: