О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 28.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………….…………..……. и с участието на прокурора …………………….……..…………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 321 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – във вр. чл. 250 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 10073/20.ХІІ.2018 г. на И. Х. Д. от [населено място], област Я. и пловдивското „Агротекст М” ЕООД, подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-П. против определение № 528 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 7.ХІІ.2018 г., постановено по ч. т. д. № 721/2018 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу първоинстанционното определение № 914/16.V.2018 г. на Пловдивския ОС, ТК, 13-и с-в, по т. д. № 87/2017 г. – за отхвърляне на искането им с правно основание по чл. 250 ГПК за допълване не постановеното по същото дело решение № 164/27.ІІІ.2018 г. посредством
Поддържайки оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, двамата частни касатори претендират отменяването му.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата си съвместна частна касационна жалба подателите й обосновават приложно поле на касационния контрол не само при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК /вероятни нищожност и недопустимост, както и „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение/, но още с едновременното наличие на всички допълнителни предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос: „Дали е дължима държавна такса по сметка на въззивната инстанция, когато, едновременно с обжалване на първоинстанционното решение, е била подадена и молба по чл. 250 ГПК за неговото допълване?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „УниКредит Булбанк” АД-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата съвместна частна касационна жалба на И. Хр. Д. от [населено място], област Я. и пловдивското „Агротекст М” ЕООД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното определение № 914 от 16.V.2018 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 87/2018 г., с което последният е отказал да допълни решението си № 164/27.ІІІ.2018 г. по същото дело, въззивната инстанция е приела, че в случая въобще не е била налице хипотезата на чл. 250 ГПК /на непроизнасяне по цялото искане на ищцовата страна/. Докато необсъждането на аргументи на страните по спора в мотивите към съдебно решение или „непосочване на правното основание”, за да не бъде сторено това, не представляват – според състава на Пловдивския апелативен съд – по естеството си пропуск на съда да се произнесе по цялото заявено искане, с което е бил сезиран, щом като законодателят е предвидил друг процесуален ред за това: чрез въззивно обжалване на решението на първостепенния съд по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че релевираният от двамата частни касатори в изложението им по чл. 284, ал. 3 ГПК единствен процесуалноправен въпрос (за дължимост на държавна такса по с/ка на горния съд при подаване едновременно с въззивната жалба и на молба по чл. 250 ГПК) има изцяло хипотетичен характер: същият не е бил надлежно включен в предмета на спора, произтичащ от искането по чл. 250 ГПК и затова обективно не е могъл да обуслови решаващия правен извод на Пловдивския апелативен съд в атакуваното определение.
При липса на конкретни доводи, които двамата частни касатори да са навели в подкрепа на твърденията си за пороци на същото определение по смисъла на чл. 281, т.т. 1 и 2 ГПК, не се констатира и при служебната му проверка то да е вероятно нищожен или вероятно процесуално недопустим съдебен акт. Атакуваното определение № 528 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 7.ХІІ.2018 г. по ч. т. д. № 721/2018 г. не е и очевидно неправилно, тъй като нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или extra legem (т.е. въззивният съд да го е постановил въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 528 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 7.ХІІ.2018 г., постановено по ч. т. дело № 721/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2