1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр.София, 28.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 869/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на В. Е. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Пернишки окръжен съд № 87/ 19.03.2015 г. по гр.д.№ 883/ 2014 г., с което, след като е отменено решение на Брезнишки районен съд по гр.д.№ 186/ 2013 г., са отхвърлени предявените от молителката против Н. ч. „И. в. – ****”, [населено място], [община], искове за заплащане на сумата 955,45 лв – възнаграждение за извършена работа като читалищен секретар за период 01.04.2012 г. – 11.07.2012 г. и на сумата 53,75 лв – лихва за забава върху главницата за период от 15.02.2013 г. до подаването на исковата молба.
Молителката поддържа, че узнала за постановеното решение случайно в края на месец март 2015 г., без преди това да е била уведомена за проведеното пред окръжния съд производство. Твърди, че първоинстанционното решение, уважаващо исковите й претенции, не е било обжалвано в законния срок и поради това е влязло в сила. Не е имало основание да се разглежда въззивна жалба, подадена от Н. ч. „И. в. – ****”, [населено място], а постановеното по такава жалба решение, без тя да е уведомена за разглеждането й и без да й бъде осигурена възможност за защита, счита за недопустимо. Моли въззивното решение да бъде отменено, като излага и доводи за неговата незаконосъобразност.
Ответната страна Н. ч. „И. в. – ****”, [населено място], не взема становище по молбата.
В заседанието за проверка на допустимостта на молбата Върховният касационен съд констатира, че само въз основа на изложените в нея твърдения, молбата се явява просрочена. Основанията, на които В. Е. В. претендира отмяна на влязлото в сила решение на Пернишки окръжен съд № 87/ 19.03.2015 г. по гр.д.№ 883/ 2014 г, следва да се подведат към първата хипотеза на т.5 на ал.1 на чл.303 ГПК – поради лишаването на молителката от възможност да участва в производството, по което е постановено решението, поради нарушаване на процесуалните правила. Съгласно чл.305 ал.1 т.5 ГПК, срокът, в който може да се претендира отмяна на влязло в сила решение на основанията по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, е тримесечен и тече от деня на узнаване на решението. В молбата си В. Е. В. излага, че е узнала за решението случайно, когато отишла „… в Окръжен съд град Перник в края на месец март 2015 г.”. Според това, което самата молителка твърди, тя е могла да сезира валидно съда с искане за отмяна на влязлото в сила решение до 30.06.2015 г. Молбата й обаче е подадена в Брезнишки районен съд на 18.12.2015 г. – след изтичане на законоустановения срок. Просрочената молба не подлежи на разглеждане по същество, а следва да се върне на молителя при съответно приложение на разпоредбата на чл.286 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА на В. Е. В. молба рег.№ 2461/ 18.12.2015 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Пернишки окръжен съд № 87/ 19.03.2015 г. по гр.д.№ 883/ 2014 г., с което са отхвърлени исковете й против Н. ч. „И. в. – ****”, [населено място], [община], за заплащане на сумата 955,45 лв – възнаграждение за извършена работа като читалищен секретар за период 01.04.2012 г. – 11.07.2012 г. и на сумата 53,75 лв – лихва за забава върху главницата за период от 15.02.2013 г. до подаването на исковата молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 869/ 2016 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: