3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
[населено място] ,30,01,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 805 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 2897 / 04.10.2012 год. по ч.гр.д.№ 2908 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд, ГК , VІІІ състав , с което е потвърдено определение № 9573 / 27.07.2012 год. , постановено по гр.д.№ 7059 / 2012 год. от Пловдивски районен съд – втори гр. състав . Със същото е прекратено производството по предявени от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.4 пр. първо ГПК – за установяване неистинност / неавтентичност / на документи – 5 протокола за установяване изпълнението и предаването от ответника / изпълнител / на ищеца , в качеството на възложител , строително – монтажни работи. Неавтентичност на протоколите се твърди от ищеца , предвид неподписването им от лицето , представляващо дружеството възложител – П. Н. , неуказано като автор в съдържанието на документите . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, с довода , че защитната теза на ответника в производството – че документите са подписани от лице, упълномощено да получи изпълнението от името и за сметка на възложителя , различно от представляващия го управител , не може да послужи за отричане правния интерес на ищеца от предявяването на исковете и следва да се разгледа в производството по същество , а не при преценка на допустимостта им . Навежда и нов довод в подкрепа на правния си интерес : че въз основа на оспорените документи ответникът е издал фактури , платени от ищеца , но вземането по които не е било предмет на приключилото , по иск на ответника срещу ищеца , арбитражно производство и в този смисъл спорът за дължимостта на които тепърва би могъл да бъде предявен . Обосновава допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , по процесуалноправни въпроси , конкретизирани и уточнени от настоящия състав, в съответствие с правомощието му съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , както следва : 1 / Допустим ли е установителен иск за неистинност на документ по чл.124 ал. 4 ГПК , когато същият е бил представен в друго производство, не е бил оспорен по реда на чл.193 ГПК и производството е приключило между страните с влязло в сила решение ? ; 2 / Липсва ли правен интерес от установяване неистинност на документ , ако ответникът се защитава с довода, че документът е подписан от упълномощено за съставянето му , от името и за сметка на ищеца лице, но което обстоятелство ищецът оспорва ? и 3 / При преценка на правния интерес от предявяването на иск по чл.124 ал.4 пр. първо ГПК съдът длъжен ли е да изследва възможното приложение на правните последици от уважаването му или е достатъчно твърдението на ищеца ,че ще ползва установената неистинност на документа в защита на други свои претенции ? .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, като намира , че не е установено основание за допускане на касационното обжалване, тъй като на поставените процесуалноправни въпроси е даден отговор с ТР № 5 / 2012 год. по тълк.дело № 5 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС .Според страната , с предявените искове по чл.124 ал.4 пр. първо ГПК ищецът цели единствено да преодолее последиците на пропуснатите преклузивни срокове за оспорване истинността на документите във воденото помежду им арбитражно производство .
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване на основание чл.274 ал. 3 т.1 ГПК .
По допустимостта на касационното обжалване, с оглед наличие предпоставките по чл.280 ал.1 вр. с чл.274 ал.3 т.1 ГПК , настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството, въззивният съд е изложил мотиви за липса на правен интерес, предвид факта, че документите са оспорени като неавтентични , в смисъл на неносещи подписа на представляващия [фирма] , който обаче не е посочен като автор на документа и не се твърди като такъв от ответника . Съдът е приел, че не се формира спор относно това , че така оспорените протоколи действително не носят подписа на соченото от ищеца лице . Липсата на правен спор е резултат от обстоятелствената част на исковете, която не съответства на обстоятелствена част на иск за оспорване неавтентичност на частен свидетелстващ документ , тъй като неавтентичността предпоставя оборване на изводим от съдържанието на документа негов автор . Предвид липсата на формиран спор между страните въззивният съд е приел липса на правен интерес от предявяването на исковете .
С оглед решаващите мотиви на съда, така поставените процесуалноправни въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – не се включват в предмета на произнасяне на въззивната инстанция и не са обусловили решаващият извод за недопустимост на исковете . Основателни са и съображенията на ответната страна, че по първия от формулираните въпроси е налице задължителна съдебна практика – ТР № 5 / 2012 год. по тълк. дело № 5 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС , която изключва допускане касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , дори формулираният въпрос да би покривал общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК .Обстоятелството дали протоколите са подписани от лице, чието волеизявление и при конкретните обстоятелства обвързва възложителя, е действително въпрос по основателността , но на друг иск – за дължимост на възнаграждение за приети от възложителя , чрез действията на приелото изпълнението лице , строително – монтажни работи . Предвид това , правилно това възражение на ответника не е обусловило произнасянето на въззивния съд по допустимостта на исковете по чл.124 ал. 4 пр. първо ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2897 / 04.10.2012 год. по ч.гр.д.№ 2908 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд, ГК , VІІІ състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :