О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 05.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1633 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Е. България Е. ЕАД“ чрез юрисконсулт Щ. Р. срещу решение № 86/16.03.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение, трети състав по т.д. № 43/2015 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, уважаващо иск на [фирма] срещу касатора за сумата 105802.96 лв. – сбор от суми по компонента „цена достъп до електроразпределителната мрежа“, начислена по 71 броя фактури, издадени от касатора „Е. България Е. ЕАД“ за периода 12.03.2009 г. до 15.10.2013 г., заплатени от [фирма], при начална липса на основание със законните последици
Касаторът поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на ПОС по предявени искове по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД, ПАС е приел, че при снабдяването на завода на ищеца с електроенергия, собственост на ответника „Е. България Е. ЕАД“ са били единствено електромерите – уреди за търговско измерване на доставената на ищеца електроенергия по процесните фактури, които електромери са били монтирани в подстанция „П.“, която също не е собственост нито на „Е. България Е. ЕАД“, нито на „Е. България Е. ЕАД“, а е собственост на лицензирания оператор на електропреносната мрежа Н.. По тази причина, според ПАС, не е възможно да се приеме, че само фактът на отчитане на потребената електроенергия чрез собствени на ответника, сега касатор, електромери е сам по себе си достатъчен, че да обоснове дължимост на таксата за „достъп до електроразпределителната мрежа“. Според ПАС достъп до такава мрежа по смисъла на § 1 т.22 от ДР на ЗЕ, която да е била собственост на „Е. България Е. ЕАД“ или „Е. България Е. ЕАД“ ищецът фактически е нямал. За да обоснове този си извод съдът се е позовал на заключение на техническа експертиза на вещото лице, неоспорена от страните, според която за процесния период заводът на ищеца не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. България Е. ЕАД“; кабелният електропровод, собственост на ищеца, който служи за подаване на електроенергия само на завода на [фирма] не е част от електроразпределителната мрежа на „Е. България Е. ЕАД“, а между този електропровод и енергийните съоръжения, собственост на Н., няма електрически уредби, собственост на „Е. България Е. ЕАД“ и собственост на „Е. България Е. ЕАД“.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай в касаторът формулира следния въпрос: „Какъв е критерият, по който следва да се очертаят границите между преносната и разпределителната мрежа и по-точно дали водещ критерий при това разграничение следва да бъде собствеността на съответните съоръжения, чрез които обектът на клиентът е присъединен към съответната мрежа или нивото на напрежение, на което това присъединяване е извършено?“
Така формулираният въпрос не е обуславящ изхода на спора, съобразно изложените от ПАС мотиви, съгласно които по делото не е установен достъп на ищеца до електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1 т.22 от ЗР на ЗЕ, която да е била собственост на ответника, сега касатор „Е. България Е. ЕАД“ или на „Е. България Е. ЕАД“. Като необуславящ изхода на спора въпрос, същият не покрива основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, поради което няма основание за обсъждане на сочения допълнителен критерий за селекция /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/ – мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86/16.03.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав по т.д. № 43/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.