О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 06.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 389 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от „Строително дружество ММ“АД/н/ чрез синдика срещу Определение № 4095 от 11.12.2019г. по ч.гр.д.№ 5819/2019г. на САС, ГО, 10 състав, с което е потвърдено Определение № 5695 от 25.10.2019г. по т.д.№ 1242/2019г. на СГС, VІ-4 състав за връщане на исковата молба по предявения от „Строително дружество ММ“АД /н/ срещу „Биса Строй“ЕООД иск по чл.26,ал.1, предл.трето ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижими имоти, предмет на нот.акт № 11, том ІV, нот.дело № 697/2006г. поради противоречие с добрите нрави и за връщане на исковата молба по предявения иск по чл.26,ал.1,предл.второ ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор поради заобикаляне на закона и за прекратяване на производството по тези искове.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението. Оспорва се правилността на извода, че съществуването на специалните разпоредби на чл.645-647 ТЗ лишава дружеството от възможността да предяви общия иск по чл.26 ЗЗД, при положение, че не са предявени специалните такива от синдик или от кредиторите на несъстоятелността в преклузивния едногодишен срок. Касаторът счита, че квалифицирането на фактите под различни законови хипотези и идентичността на правните последици на иска по чл.26 ЗЗД и чл.645-647 ТЗ /попълване масата на несъстоятелността/, не може да обоснове извод за отсъствие на правен интерес от предявяване на общия иск. Поддържа се, че страната по сделката – дружеството в несъстоятелност „чрез своя законен представител синдика“ има единствено правен интерес от завеждането на исковете по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделките, а за синдика законодателят е създал нормата на чл.649 ТЗ и правото да предявява исковете от свое име, но правомощията на синдика по чл.649 ТЗ не включват иска по чл.26 ЗЗД, при който правният интерес от предявяването му е на дружеството в несъстоятелност като страна по договора.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради противоречие с „категоричната практика на ВКС“. Поддържа се, че в Решение № 692 от 04.12.2006г. по т.д.№ 300/2006г. на ВКС е посочено, че в обема на представителната власт на синдика по чл.658,ал.1 ТЗ е включено правото за предявяване на искове по чл.26 ЗЗД, като същите изводи са направени и в Решение № 100 от 15.06.2009г. по т.д.№ 808/2008г. на 2 т.о. и Решение № 185 от 09.03.2020г. по т.д.№ 672/2008г. на 2 т.о. на ВКС. Иска се допускане на касационното обжалване по въпроса: Допустимо ли е за едни и същи сделки след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл.649,ал.1 ТЗ да бъде предявен общият иск за нищожност от дружеството по чл.26 ЗЗД, когато не са били предявени специалните отменителни искове по чл.647 ТЗ от синдика или от кредиторите.
За да се произнесе, съставът но ВКС съобрази следното:
„Строително дружество МММ“АД в несъстоятелност, представлявано от синдика е предявило срещу „Биса Строй“ЕООД кумулативно съединени искове между които и иск за прогласяване нищожност на сделката, предмет на нот.акт № 111 от 08.12.2006г. за покупко-продажба на недвижими имоти поради противоречие с добрите нрави като извършена с единствена цел да не могат да се удовлетворят кредиторите на несъстоятелния ищец и иск за прогласяване нищожността й поради заобикаляне на закона, тъй като е с нееквивалентни престации, сключена е между свързани лица и уврежда кредиторите поради намаляване на активите на ищеца в несъстоятелност. В хода на процеса е поддържано, че исковете са предявени не от синдика като орган на несъстоятелността, а от несъстоятелния търговец, представляван от синдика.
Въззивната инстанция е споделила извода на СГС, че твърдените от ищеца факти следва да се квалифицират като такива, които попадат в особените хипотези на чл.647,ал.1,т.3 и т.6 ТЗ ТЗ, който е специален закон, който следва да бъде приложен пред общия. Съставът е аргументирал, че исковете по чл.645-647 ТЗ са специални отменителни искове по отношение на общата разпоредба на чл.26 ЗЗД, за които са предвидени преклузивни срокове за предявяването им. Счетено е, че след като ищецът поддържа, че сделката уврежда кредиторите в откритото по отношение на него производство по несъстоятелност, атакуването й е свързано изцяло с накърняване на масата на несъстоятелността. Мотивирано е, че исковете, които ищецът квалифицира като такива по чл.26,ал.1,предл.второ и трето ЗЗД са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като е съществувала възможността за предявяване на специалните отменителни искове по чл.647 ТЗ.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
При формулирането на въпроса касаторът не държи сметка за съществения правен аргумент, обусловил извода за недопустимост на исковете – че предявените от несъстоятелното дружество чрез синдика искове са основани на факти, които попадат в хипотезата на специалните отменителни искове. Правната квалификация на исковете е изведена от посочените от ищеца факти като основание на претенцията му. Изводите, че материалното право, заявено за защита по съдебен ред с иск, произтича не от дадената от ищеца правна квалификация, а от наведените от него твърдения за факти, са изцяло съобразени с константната практика на съдилищата. Въз основа на тази принципна правна постановка са изградени мотивите, че изложените в исковата молба обстоятелства и поддържаната теза, че сделката уврежда кредиторите и е сключена с цел удовлетворението им да бъде осуетено, са визирани като основание на специалните отменителни искове и че ищецът цели чрез синдика да упражни права, които синдикът е пропуснал да упражни чрез специалните отменителни искове в преклузивния срок.
Следователно, въпросът е некоректно поставен и не кореспондира на изводите на въззивната инстанция и даденото от нея разрешение. Поради това той е хипотетичен, а не обуславящ и не притежава съществена характеристика на общото основание за допускане на касационното обжалване, съобразно критериите, въведени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният състав не е застъпил становище за принципна недопустимост длъжникът в несъстоятелност да предяви иск по чл.26 ЗЗД. Изводът за недопустимост на предявения иск е обоснован съобразно конкретните фактически твърдения в исковата молба, въз основа на които е счетено, че длъжникът в производството по несъстоятелност предявява искове, основани на факти, визирани в закона като основание на специалните отменителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
При необосноваване на приложното поле на общата предпоставка за допускане на обжалването касационната инстанция не дължи произнасяне по въведеното допълнително основание, но за пълнота на изложението следва да се посочи, че отсъства твърдяното противоречие с цитираните актове на ВКС. В Решение № 100 от 15.06.2009г. по т.д.№ 808/2008г. на 2 т.о. е възприето, че исковете, извън отменителните искове по ТЗ, се предявяват от дружеството в несъстоятелност, което е ищец по делото, а синдикът съгласно чл.658,ал.1,т.7 ТЗ само осъществява представителството в процеса, действайки от името на несъстоятелното дружество и упражнявайки неговите права. С Решение № 185 от 09.03.2020г. по т.д.№ 672/2008г. на 2 т.о. на ВКС и прието, че легитимиран да предяви обусловения иск по чл.55,ал.1 ЗЗД след уважаване на иска по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ е длъжникът в несъстоятелност. Изводите на въззивната инстанция не съдържат никакво противоречие с даденото от съставите на ВКС разрешение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 4095 от 11.12.2019г. по ч.гр.д.№ 5819/2019г. на САС, ГО, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: