5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
С., 07,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 819 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6938/26.VІІ.2010 г. на [фирма] – С. подадена чрез процесуалния представител на търговеца против онази част от въззивното определение № 442 на Л. ОС, ГК, от 30.VІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 301/10 г., с което е била оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане № 1678 на РС-Ловеч от 21.ІV.2010 г. по ч. гр. дело № 682/2010 г.: за отхвърляне заявлението на софийското д-во за издаване срещу длъжника ЕТ С. В. от[населено място] на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 3 ГПК и на изп. лист за сума в размер на 5 026.80 лв., представляваща уговорена помежду им неустойка за неизпълнение задълженията на ползвател по наемен договор, както и за присъждане на разноски в заповедното пр-во в размер на 322.48 лв.
Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон. Поради това той претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдело уважено искането му за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 3 ГПК срещу ЕТ-длъжник и за горепосочените две суми, представляващи неустойка и разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Л. ОС се е произнесъл по въпрос за присъждане на лихва за забава, наричана още и неустойка, въз основа на „нотариално заверен” документ, който въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата в Р., а и представлявал такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК търговецът частен касатор се позова на едно влязло в сила определение на С. ОС, ТК, от 5.ІІ.2010 г., постановено по т. д. № 65/2010 г.
Ответникът по частната касационна жалба ЕТ С. К. В. от[населено място], осъществяващ стопанска дейност с фирмата „М.-И. К.-С. В.”, не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Л. ОС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Л. ОС е потвърдил с атакуваната част от определението си първоинстанционното разпореждане за отказ да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист по реда на чл. 417, т. 3 ГПК, съобразявайки, че освен търсената главница на вземането на бившия наемодател, сумата в размер на 5 026.80 лв. се претендира от него „като неустойка” – на основание подписано между страните по спора извънсъдебно споразумение /спогодба/ от датата 1.ІІ.2010 г. с нотариална заверка на подписите на представляващите ги, без обаче някъде в неговия текст тази дума да е била въобще упомената, така както и вземане в същия размер да е било изрично посочено. Тезата в изложението на частния касатор по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се подкрепя от данни това произнасяне на Л. ОС по релевирания от правен въпрос да е в противоречие с други актове на съдилищата от страната по същия правен въпрос. Напротив, в представеното от частния касатор определение на С. ОС, ТК, от 5.ІІ.2010 г., постановено по т. д. № 65/2010 г. е бил разрешен въпрос за нищожността /по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК/ на атакуваното пред него разпореждане на първостепенния съд.
В заключение, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване, тъй като разпоредбата на чл. 417, т. 3 ГПК е достатъчно ясна досежно изискването в самия текст на спогодбата да се съдържа задължение за заплащане на конкретна парична сума. В този смисъл приложение имат задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 442 на Л. окръжен съд, ГК, от 30.VІ.10 г. постановено по ч. гр. дело № 301/10 г. В ЧАСТТА МУ, с която е била оставена без уважение частната жалба на [фирма] С. срещу първоинстанционното разпореждане № 1678 на Л. РС от 21.ІV.2010 г. по ч. гр. дело № 682/10 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 819 по описа за 2010 г.